Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 84
Перейти на страницу:

Речта на премиера!

Шибаният превод на шибаната реч в 50 шибани екземпляра - тук, в кенефа!

Вратата на кабинката широко се разтвори и в рамката й се очерта внушителният силует на възрастна дама. Грижливо фризирана, с красиво, жестоко лице. Тя се намръщи и строго сви устни като възпитатежа във викториански девически колеж.

- You naughty boy![14] - закани му се тя с пръст и тръшна вратата.

„Това не беше ли лейди Тачър?“, запита се той с увиснало до коленете чене.

Непослушно момче!

С няколко чевръсти скока Варадин се озова в коридора, притиснал скъпоценните екземпляри до гърдите си, и се втренчи болезнено в обувката върху вратата на тоалетната. Беше влязъл в дамската.

Той забърза към залата. На входа го пресрещна Данаилов.

- Значи се намериха! - възкликна той, като пое услужливо тежкия наръч.

- Аз ги намерих! - сряза го Варадин.

- Тъкмо навреме!

- Какво?! - сепна се Варадин. - Още ли не е започнал да говори? Стори ми се, че съобщиха името му.

- Съобщиха, че ще говори след паузата - уточни Данаилов.

Тия думи сякаш погалиха душата на посланика с ангелско перо. Беше най-хубавото, което му се случваше през тези два дни. Дори коварният Данаилов му стана симпатичен, съвсем за кратко, разбира се.

- Погрижете се да раздадат речта на премиера! - рече той, когато усещането за ненадейна и незаслужена благодат попремина.

Изпъчи гърди, отърси се от последните прашинки малодушие и се включи в делегацията с грацията на обигран светски лъв.

16.

Хотел „Атинеум“ се намираше в долния край на Пикадили, срещу Грийн Парк - съвременна постройка, притисната между викториански мастодонти. Наблизо имаше пицария, от която долиташе джаз. От другата страна на улицата се възправяше мрачният колос на „Риц“. Катя не беше влизала там, както не бе припарвала и до хотел „Атинеум“, но й се струваше, че ако „Риц“ се сгромоляса, значи устоите на света са се продънили. В „Риц“ със сигурност не щъкаха стриптийзьорки.

Няколко мраморни стъпала водеха към входа. През стъклените врати се виждаше момичето на рецепцията, обляно в мека жълта светлина, фоайето изглеждаше пусто. В сумрака се мяркаха силуетите на няколко охранени декоративни растения. Портиерът я стрелна с известно недоумение, но я пусна да влезе, дори й кимна, докосвайки небрежно ръба на цилиндъра си. Момичето зад полирания махагонов плот вдигна лице и се втренчи в нея. Косата й лъщеше като руло медни нишки. На ревера имаше табелка с името й, Мери Джейн. Зад нея се виждаше масивно табло с ниши за ключове. От години в нишите лежаха само магнитни карти.

- Стая 365 - рече Катя и зачака какво ще се случи.

Мери Джейн очевидно бе инструктирана за появата й.

Вдигна телефона и набра няколко цифри, без да я изпуска от очи.

- Дамата е тук - равнодушно информира тя.

Последва кратко нареждане.

- Качете се - каза служителката и кимна към асансьора.

Сърцето й бързо затупка. Беше излязла на финалната права. Спря за миг пред грамадното огледало, инсталирано до рецепцията, и се втренчи в отражението си. После се насочи към асансьора. Цифрите над вратата бързо се сменяха. Кабината се движеше между етажите. Спря на трети, качи се до шести, после тръгна надолу. Вратите безшумно се отместиха. Асансьорът беше празен.

Дебелият мокет убиваше звука от стъпките й. Катя вървеше по коридора, хипнотизирана от лъскавите номера на вратите. В края на краищата не беше длъжна да го прави. Още можеше да се върне. Но не се върна. 361, 363, 365. Вратата не беше по-различна от останалите. Тя постоя няколко секунди пред нея, сякаш очакваше да се отвори от само себе си. Никакъв знак. Никакъв звук. Почука. Нищо. Завъртя топката и влезе.

Стаята беше мебелирана семпло, но с вкус, който издаваше класата на редовните посетители. Бежовите тапети създаваха усещане за топлина. Нощната лампа светеше.

Мъжът седеше в креслото, кръстосал небрежно крака, и четеше вестник. Носеше черни панталони с остър ръб. Отвън долиташе приглушеното ръмжене на уличния трафик. Беше точно 11.

вернуться

14

Непослушно момче!

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)