![Един ден от залеза на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/8/edin-den-ot-zaleza-na-sveta-bg-download.jpg)
Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Ах, ти не живееш в този свят, Зак.
— Ако имаш предвид гробището, което светът е според някои — не, не живея в него. Но и вие не живеете там. Вие просто се лутате из гробището и търсите гроб, който не е твърде претъпкан, за да легнете в него. Първо, аз живея в чисто тяло и, второ, живея в цялата вселена. Предпочитам да се смеся със звездите на небето, които все още мога да виждам също така ясно, както в детството си, отколкото с многото неудачници по улиците на градовете.
— Мама. Ти си последният мъж в света. Нали?
Зак подскочи — раз, два.
— Ето ме! — И се захили гръмогласно. — Да не мислиш, че ми е зле и че съм уморен от здравето си? Не знам какво да правя с мускулите и с енергията в тях. Исках да пея, човече. Исках животът да бъде песен.
— Каква песен?
— Знаеш ли песента „Торна“? Такава песен.
— Изпей я.
— Знаеш ли я?
— Не, но искам да я чуя.
— Имам я на грамофонна плоча в онази барака в Юта. Имаме грамофон с батерии. Нямаме електричество. Върна ли се у дома, включвам грамофона и пея заедно с певеца. Пея в една барака в пустинята, вместо от сцената на „Метрополитан“ в Ню Йорк или „Ла Скала“ в Милано. По-малкият брат на жена ми няма нищо против. Пея като Исус. Това е всичко, което винаги съм искал да правя.
— Добре, хайде, изпей я. Ще я изпееш, нали? Намираме се в забутан квартал, близо до складове. Няма да обезпокоиш никого.
Зак леко се изкашля, пое си дълбоко дъх и запя, отначало с кадифен глас, тук-там изпяваше гръмко някоя италианска дума, после гласът му отново стана мек при думата торна, ала миг по-късно се засили при същата дума и после високо и силно повтори три пъти същата дума, последвана от някакъв брътвеж на италиански, изпят все пак прочувствено. Зак спря и плю.
— Това е истинската ми работа, Стар нос. Истинският ми живот. Истинската ми същност. Искаш ли да изпея песента до края?
— Да, искам.
Зак изпя цялата песен. Той пя като най-големия певец на света, най-големия на всички времена.
После спря и само погледна, сякаш да попита: „Какво стана? Какво правя аз?“
Извади носна кърпа от задния джоб на панталона си и издуха носа си.
Стария нос беше изминал наполовина разстоянието до следващата пресечка, когато чу, че Зак отново запя.
Вече се беше стъмнило и бяха сами на улицата. Зак запя, застанал пред склад за стоки, с табела „Кърли и Синове“. Стария нос се облегна на витрината на някой си Чарлс Мургенхавър, търгуващ на едро с галантерия.
Зак изпя песента отначало докрай. След това направи три крачки напред и се поклони. Стария нос го аплодира. Зак пак се поклони. Стария нос пак го аплодира. Зак подскочи — раз, два. Той взе на спринт разстоянието до мястото, където се беше облегнал Стария нос, но не спря.
— Ти гониш — извика той, когато премина край него. Стария нос изправи старото си тяло и хукна след Зак, настигна го, задмина го и продължи тичешком, а Зак викаше подире му:
— Ти си болен. Не тичай така.
Стигнаха до Китайския квартал, поскитаха из него, откриха една улица, наречена Дойърс, един ресторант с име „Уа Кий“, встрани от отъпканата пътека, далеч от туристите, дошли да разгледат забележителностите.
— Искам да поседна с истински китайци — рече Зак. — Искам лицата им да бъдат непроницаеми. Искам загадката на Изтока.
— Аз искам супа.
— Искам да седя на малка масичка, заобиколен от китайци. Китайци, които говорят на китайски. Искам да поръчвам, посочвайки с пръст.
Те надзърнаха в „Уа Кий“.
— Тези китайци ли са? — попита Зак.
— Американци са.
— Обаче лицата им са непроницаеми.
— Какво правят тук?
— Очакват голяма софра.
— Да отидем другаде.
— Не. Другите улици са ярко осветени и фалшиви. Тази е тъмна и тайнствена.
— Твърде много хора чакат.
— Храната сигурно си я бива. Хайде да влезем.
Влязоха, минаха покрай хората в коридора и видяха един млад китаец с непроницаема физиономия. Младият китаец се приближи и каза:
— Вие, тигри, да не сте с компанията за прощалното парти? Голямата трапеза ще бъде сложена след малко.
— Мама.
— Не сме с никаква компания — рече Зак. — Просто искаме да хапнем, само че не боб с люти чушки.