Ханибал - врагът на Рим

Аврелия сви погнусено устни.

— Това ли е всичко?

Квинт тръсна раздразнено глава.

— Мисля, че да.

Агесандър извади ножа си и Аврелия ахна.

— Забравяш най-важното — каза сицилианецът, като вдигна острието право нагоре. — Да погледнеш в очите му и да решиш колко дух има в него. Да се запиташ — ще се опита ли да ти пререже гърлото? Ако мислиш, че може да го направи, отмини го и избери друг. Иначе някоя тъмна нощ може и да съжаляваш.

— Мъдри думи — отвърна Квинт. — А какво си е помислил баща ми, когато е погледнал в твоите очи?

Сега беше ред на Агесандър да се изненада. Очите му се стрелнаха настрани и сицилианецът свали ножа.

— Мисля, че видя друг войник — отсечено рече той, обърна се и тръгна към тълпата. — След мен.

— Просто играе роля. Опитва се да ме впечатли — излъга Квинт, обръщайки се към Аврелия. Всъщност предполагаше, че Агесандър се беше опитал да го уплаши. И донякъде беше успял. В отговор обаче получи само намръщена физиономия. Сестра му все още му беше ядосана, че не ѝ е казал какво си мисли за шансовете ѝ да бъде щастлива от уреден брак. Квинт продължи напред. „По-късно ще се оправя с това“.

Сицилианецът подмина първите предлагани роби и спря при редица нубийци, като опипа и смушка неколцина и дори огледа устата на един. Собственикът им, мършав финикиец със златни обици, моментално цъфна до Агесандър и започна да възхвалява достойнствата им. Квинт отиде при тях, като остави Аврелия да се чумери. Не след дълго Агесандър продължи напред, без да обръща внимание на предложенията на финикиеца.

— Всички зъби на онзи нубиец бяха изгнили — промърмори той на Квинт. — Няма да изкара повече от няколко години.

Известно време обикаляха пазара. Сицилианецът говореше все по-малко и по-малко, като оставяше Квинт да решава кои отговарят на изискванията. Той намери неколцина, но Агесандър всеки път намираше причина да не ги купи. Квинт реши да настоява на своето, когато открие следващия подходящ роб. Малко след това двама тъмнокожи младежи с къдрави черни коси привлякоха вниманието му. Не ги беше забелязал досега. Не бяха особено високи, но и двамата бяха с добре оформени мускули. Единият беше забил поглед в земята, а другият, с чип нос и зелени очи, погледна Квинт и се извърна. Квинт спря, за да ги огледа по-добре. Веригата, за която бяха оковани, беше достатъчно дълга, за да им позволи да излязат от редицата. Квинт направи знак на първия да се приближи и започна инспекцията си под внимателния поглед на сицилианеца.

Младежът беше горе-долу на неговите години, в отлична физическа форма и със здрави зъби. Каквото и да правеше с него, робът не го погледна, което засили интереса му. Предупреждението на Агесандър все още беше прясно и затова Квинт хвана брадичката му и я вдигна. С изненада откри, че очите на роба са яркозелени, също като на другаря му. Квинт не видя в тях непокорство, а само неутешима тъга. „Идеален е“, помисли си той.