Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
После забихме един голям кръст, увенчан с трънен венец. Адмиралът обясни на кралете, че този кръст е символ, който нашият крал му е поверил, за да го издига навред, където стъпи на суша. Ето защо поставяме кръста на този остров с убеждението, че това ще бъде само от полза за жителите му. Така всички кораби, които идват от Испания, веднага ще разбират, че имат работа с добронамерени приятели и няма да присвояват богатствата на местните жители. Магелан добави, че кръстът трябва да бъде поставен на най-високото място на острова и че всяка сутрин към него трябва да се отправят молитви. Ако жителите на острова последват този съвет, ще бъдат пощадени за вечни времена от гръм и светкавици. Двамата крале не се усъмниха в думите на адмирала. Те му поблагодариха и го увериха, че ще постъпят според думите му. На края адмиралът изрази готовност да се бори срещу всички врагове на двамата крале по суша и по вода, за да ги подчини на властта им. Кралят отговори, че наистина водел война с обитателите на два острова, но сега не възнамерявал да ги напада. Магелан повторно го увери, че ако бъде угодно богу още веднъж да мине покрай тези острови, ще докара толкова войска, че ще установи мир за вечни времена.
Празненството завърши със салют от всички оръдия. Кралят и адмиралът се прегърнаха и след това ние се върнахме на корабите си.
Подир обед слязохме отново на сушата. Този път бяхме в обикновено облекло. Придружени от двамата крале ние се изкачихме на върха на най-високата планина и там забихме втори кръст. Адмиралът още веднъж изтъкна пред кралете изгодите, които ще им донесе този свещен за нас символ. Ние всички се помолихме пред кръста и кралете последваха нашия пример. На връщане минахме покрай обработени ниви. В голямата лодка отново ни чакаха ястия и вино.
Адмиралът запита в кое пристанище би било най-изгодно да натовари корабите с хранителни припаси. Назоваха му трите острова Цейлон, Калаган и Зубу55 и го увериха, че Зубу е най-подходящото за тази цел пристанище. Изявиха също готовност да ни дадат водач. Адмиралът реши да заминем на другия ден. Той заяви, макар никой да не бе поискал това от него, че е готов да остави един от своите хора като заложник срещу водача. Кралете отвърнаха, че приемат това предложение. Оставихме моряка, който бе осъден на двадесет и пет удара с тояга, задето бе качил жени на борда на „Тринидад“.
На другата сутрин тъкмо когато се канехме да вдигнем котва, крал Коламбу ни прати вест, че той лично щял да ни придружи като пилот, ако се споразумеем да почакаме два дни, защото трябвало да нареди да се прибере оризът и всичко друго, каквото имаше по полето. В същото време той отправяше молба към Магелан да изпрати в помощ неколцина моряци на сушата, за да може реколтата да се прибере по-бързо в хамбарите.
Така и стана, само че кралете предния ден бяха пили и яли твърде много, затова не бяха в състояние да дадат необходимите нареждания. Така изминаха четири дни, докато най-сетне можахме да отплаваме.
Прекарахме седем дни на този остров и имахме достатъчно време да наблюдаваме нравите и обичаите на неговите обитатели. Те се татуират и ходят голи, само около хълбоците си увиват парче памучен плат. Жените носят поли от дървесна кора, дълги до коленете, косите им са силно черни и често стигат до земята. На ушите си слагат златни обици, носят също така и други златни украшения.
Всички тези островитяни ядат и пият много. Непрекъснато дъвчат един плод, който по форма прилича на круша, наричат го арека. Разрязват го на четири части, увиват го в листа от дървото и го размесват с варовита пръст. След като сдъвчат хубаво тази смес, те я изплюват, и тогава се вижда, че цялата им уста се е боядисала в червено. И мъже, и жени, всички без изключение дъвчат този плод. Вярват, че той засилва сърцето и ни уверяваха, че ще умрат, ако се откажат от арека.
55
Днес Лейта, Себу и Минданао. Б.ред.