Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Стана ми ясно, и то без да съм мозъчен хирург, че за властен вампир като Стан е не просто необичайно, а направо унизително да изгуби един от своите братя по гнездо.
А вампирите обичат да ги унижават точно толкова, колкото и хората.
— Опишете обстоятелствата, ако обичате — казах аз, без да влагам каквито и да било емоции.
— Моят брат Фарел не се е прибирал в гнездото от пет нощи — каза Стан Дейвис.
Не се съмнявах, че вече са претърсили любимите ловни полета на Фарел и са разпитали всички обитатели на гнездото му, но въпреки това отворих уста да попитам, като типичен представител на човешката общност. Но точно в този момент Бил докосна рамото ми. Обърнах се и той едва забележимо поклати глава. Въпросът ми би прозвучал крайно нетактично.
— А момичето? — попитах аз вместо това. Тя продължаваше да мълчи, но цялата се тресеше от страх. Единственото нещо, което я държеше на крака, беше ръката на вампира испанец.
— Работи в клуба, където Фарел е бил видян за последно. Барът е наша собственост, „Крилото на прилепа“. — Нощните заведения бяха любимо бизнес начинание за вампирите по обясними причини. Не че не можеха да отворят и денонощно ателие за химическо чистене, да речем, но един претъпкан с кръвопийци нощен клуб привличаше клиентите неудържимо.
През последните две години вампирските барове стояха на челно място в класацията за нощни забавления. Жалките хорица, които си падаха по кръвопийци, редовно висяха в техните клубове и се чудеха как да привлекат вниманието им, като за тази цел прибягваха дори до маскарадни костюми. Върволици от туристи ходеха там от чисто любопитство и със зяпнала уста наблюдаваха както живите мъртъвци, така и техните поклонници. Рискова работна среда, откъдето и да го погледнеш.
Погледнах испанския вампир и му дадох знак да остави момичето на стола до мен. Затворих очи и се приготвих да вляза в съзнанието й.
Казваше се Бетани. На двайсет и една. Смятала се за луда глава и лошо момиче. И през ум не й минавало в каква беля може да я вкара това. До този момент. Приела работата в „Крилото на прилепа“, за да докаже бунтарската си същност — едно решение, за което можеше да плати с живота си. Отново се обърнах към Стан Дейвис.
— Наясно сте — казах аз, поемайки огромен риск, — че ако тя предостави исканата от вас информация, трябва да си тръгне оттук невредима, нали така? — Той бе заявил, че е запознат с условията по договора, но аз исках да съм сигурна.
Бил тежко въздъхна зад гърба ми. Горкичкият! Стан Дейвис се ядоса толкова много, че очите му започнаха да хвърлят искри.
— Да — изплю най-накрая той и вампирските му зъби се показаха от възбуда. — Наясно съм. — Погледите ни се срещнаха за секунда. И двамата знаехме, че ако това се случваше две години по-рано, даласките вампири щяха да отвлекат Бетани и да я подложат на такива мъчения, че да извлекат не само цялата информация от съзнанието й, но и малко отгоре.
Излизането им на светло имаше своите преимущества, но и съответната цена. Цената в този случай бяха моите услуги.
— Как изглежда Фарел?
— Като каубой. — Стан звучеше напълно сериозно. — Носи една от онези тънки вратовръзки, джинси и риза с копчета от изкуствени перли.
Даласките вампири очевидно не си падаха по висша мода. Да бях си облякла униформата, да му се не види!
— Какъв цвят са очите и косата му?
— Кестенява коса, леко прошарена. Кафяви очи. Широка челюст. Ръст… около… метър и осемдесет.
— Стан очевидно прехвърляше наум единиците от една измервателна система в друга. — Около трийсет и осем годишен според човешките представи. Слаб, гладко избръснат.
— Искате ли да отведа Бетани в някоя по-усамотена стая? — дипломатично предложих аз.
Стан махна с ръка толкова бързо, че едва не пропуснах движението му, и след секунда — буквално — всички вампири, с изключение на Бил и самия Стан се изпариха от кухнята.
И без да се обръщам, знаех, че Бил стои облегнат на стената зад мен, готов на всичко. Въздъхнах дълбоко и пристъпих към същинската част на рискованото начинание.
— Бетани, как се чувстваш? — кротко попитах аз.
— Откъде знаеш името ми? — учуди се тя и тръгна да се надига от мястото си. Седеше на пластмасов стол с колелца и аз бързо го завъртях към себе си. Стан продължаваше да заема челното място на масата. Падаше се зад гърба ми, отляво.
— Много неща знам за теб — отвърнах аз, опитвайки се да изглеждам любезна и компетентна. Започнах да събирам мислите й от въздуха като ябълки от отрупано с плод дърво. — Като дете си имала куче на име Джаф, а майка ти прави най-вкусния кокосов сладкиш на света. Веднъж баща ти проиграл на карти голяма сума пари и ти си заложила видеото си, за да му спестиш разправиите с майка ти.