Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— Ще изляза — каза Холдън и погледна към младата жена. — Прикривайте ме…
— Бъдете внимателен, Крис — промълви Хуана Сантос. — Може да е клопка…
— Не мисля, че това същество се нуждае от подобни хитрости, за да хваща жертвите си — възрази Холдън, като се освободи от магнитния пояс, приковаващ го към пилотското място.
— Подайте ми една пушка, моля ви… Ако нещата вземат лош обрат, поемете управлението. Сигурно знаете как се пилотира такъв апарат? Няма нищо сложно. Стане ли нещо, бързо се отдалечете.
Погледна я продължително и доуточни:
— Това е заповед, Хуана!
Младата жена не отговори и Холдън бе сигурен, че ще постъпи както тя намери за добре. Въпреки това излезе от скутера, без да губи повече време. Нямаше друг избор, макар да изтръпваше при мисълта за нейната безопасност.
Насочи се бързо вдясно, с пръст на спусъка, измествайки с лявата си ръка високите треви, които му пречеха да се придвижва. Едва не се спъна в тялото на Роди Пейвъл, после коленичи до лейтенанта.
— Пейвъл! Аз съм, Холдън — каза той обезпокоен.
Съвсем внимателно обърна безжизненото тяло и почувствува как нещо свива гърлото му. Нещастникът беше целият в кръв, но все още дишаше. Очите му се отвориха и той втренчи поглед в надвесеното над него лице.
— Вие ли сте, командире? — задъхано попита — Те… те бяха не по-малко от петима… извън лагера. Нищо не можах да направя…
— Как! — неволно извика Холдън. — Петима?…
— Да — с мъка отговори раненият. — Пет чудовища като… като Престън. Другите… От групата… Сигурно са се…
Болка изкриви лицето на Пейвъл и той задиша тежко.
— По дяволите, зле съм, командире… Успях… Успях да изляза от лагера. Не знам какво ми се случи. Те се насочваха към нас и…
— Успокойте се, лейтенанте — тихо каза Крис Холдън. — Ще ви оправим. Лестър…
Раненият поклати глава:
— Лестър е мъртъв, командире. Те изхвърлиха трупа му от кораба. Видях ги… Имаше и други в кораба… Сега са десетина най-малко.
Холдън се сети веднага за Джеф Викърс и тримата мъже, за които Лестър полагаше грижи в стационара, когато предната вечер той напусна лагера. Главният лекар намираше, че са доста странни.
— Те също са се хванали в капана — извика той отчаяно. — Били са изненадани, когато са се връщали… Къде са тези чудовища сега?
— В кораба, командире… Те… отвлякоха Ян Никълс и някои други, докато се опитвах да изпълзя извън лагера. Останалите ги последваха като… като автомати. Психичното въздействие…
— Ще ви пренеса на сигурно място. После ще се опитам да отида там…
— Не! Не бива да ходите. Те… те ще ви усетят, че се приближавате, и ако попаднете в полето на мисловните им излъчвания, няма да можете нищо да направите, командире. Те са по-силни…
Слаб модулиращ звук достигна до ушите им и Холдън трепна.
— Радарите! — задъхваше се раненият. — Включили са радарите за близко разстояние. Ще ни…
За части от секундата Холдън разбра на каква смъртна опасност бяха изложени. Пейвъл имаше право. Нищо не можеше да се направи засега. И ако тези кошмарни същества бяха успели да пуснат в ход радарите, те можеха със същия успех да открият и стрелба с йонните оръдия на кораба, след като открият местонахождението им!
— Трябва да се махаме оттук — изрече Холдън, като се наведе над ранения, който бе затворил отново очи. — Ще ви отнеса до глисера…
Направи неимоверно усилие, за да повдигне Пейвъл, който не можеше да му помогне. На пръв поглед изглеждаше, че крайниците му са повредени. Побеснял от ярост, Холдън успя да го метне на рамо, Пейвъл изпъшка, после отново изгуби съзнание от събудилата се в него болка. Холдън се отправи възможно най-бързо към глисера, който стоеше все така неподвижен на мястото си. Хуана се спусна към него, викаше му нещо, но какво — така и не разбра. Тя му помогна да изтегли тялото на Пейвъл във вътрешността на глисера.
— Бързо — едва си поемаше дъх Холдън. — Те са превзели кораба и са включили радарите! Ще…
Силно свистене заглуши последните му думи и някакво огнено кълбо с глух тътен се насочи към тях. То експлодира доста далеч от глисера, за да застраши живота им, но ударната вълна силно раздруса машината в момента, в който Крис Холдън се втурна към командното табло, за да включи генераторите. Друго кълбо с йонен заряд, изстреляно от предната част на кораба, се отправи към тях и Холдън пусна двигателите на максимална мощност. Този път кълбото избухна точно на мястото, където те се намираха само преди секунди, но глисерът летеше вече към плажа, ниско над земята, с резки зигзаги, за да избегне честите изстрели.