Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Обзета от еротично опиянение, Хуана мълвеше несвързани думи, прекъсвани от стенания, които предхождаха физическото удоволствие.
— Крис… О! Крис!
Те се приютиха в един свят, който можеше да бъде само техен. Цялата сила на живота вибрираше в ритъма на буйната им и отчаяна прегръдка.
Когато удоволствието избухна в нея, Хуана притисна силно към себе си здравото тяло на Крис Холдън — дълга въздишка се изтръгна в тишината на нощта…
Те заспаха един до друг в необичайната обстановка на алкорианската колиба. Обстановка, в която включените електронни уреди показваха една и съща цифра.
Холдън се събуди внезапно към края на нощта и бързо се изправи под слабата светлина на догарящото светилниче. Една натрапчива мисъл бе споходила съня му. Бе забравил нещо, нещо много важно… Но не можеше да се сети какво. До него Хуана се размърда леко в съня си и изрече нещо неразбираемо.
— Дявол да го вземе! Епруветката на Лестър! — извика Холдън.
Беше я оставил в глисера. Защо тя изведнъж придоби такова голямо значение? Холдън стана от дивана и въпреки че внимаваше да не разбуди Хуана, тя се разсъни в момента, когато той обличаше космическия си скафандър.
— Какво става, Крис? — попита младата жена с все още сънен глас.
— Лестър ми беше дал една епруветка с много особен прах, събран по дрехите на Викърс и неговите момчета. Съвсем бях забравил за нея. Остана в глисера.
— Толкова ли е важно? — заинтересува се Хуана, вече напълно разсънена.
Холдън закопчаваше машинално колана си.
— Не знам — каза той. — Мисля, че да…
Отново тези необясними мисловни импулси. Тези странни парапсихични усещания, които го обземаха понякога.
— Ще отида да я потърся — каза той със странно дрезгав глас. — Връщам се веднага.
Когато се озова всред заспалото село, в далечината морето започваше да се обагря в розово. Денят скоро щеше да настъпи. Той изтича към спрения сред площадчето глисер и нервно задвижи механизма за отваряне на продълговатия стъклен капак. Епруветката все още стоеше в една от преградките на командното табло. Взе я с треперещи ръце и тичешком се отправи към колибата.
Хуана беше вече станала и облякла набързо роклята, връзваше небрежно косите си.
— Ето я — каза той.
Младата жена се приближи до него, взе внимателно епруветката и я постави под силната светлина на една от лампите върху работната си маса. Леко я разклати, смръщи вежди и отиде да погледне едно от стъкълцата до микроанализатора.
— Но това е цветен прашец! — заяви тя с нотка на учудване в гласа си. — Прашец от талеф… С този прашец алкорианците приготвят своя опиат… Аз…
— По дяволите! — изруга глухо Холдън. — Сигурна ли сте, Хуана?
— Няма никакво съмнение — отвърна тя.
Холдън почувствува как стомахът му се свива болезнено и лицето му, обрасло в гъста и черна брада, помръкна.
— От този прашец имаше по дрехите на Джеф и неговите хора. Те… те сигурно са го вдишвали…
— Боже мой… — въздъхна Хуана съкрушена. — Тогава те са загубени! Трябва веднага да се върнем. Да предупредим Лестър!
Холдън се бе втурнал вече към изхода. Ужасена до безумие, Хуана погледна оставената върху масата епруветка и тичешком го последва.
Глава X
Дрезгав, безкраен вик се извиси в тишината на настъпващото утро и постепенно замря в накъсано стенание.
Лейтенант Роди Пейвъл, който се намираше в своя модул, се събуди внезапно, изправи се на кушетката и застана нащрек с изопнати до краен предел нерви. Непоносимото стенание отново раздра тишината и той скочи на крака, за да вземе дисковидния микрофон от малката масичка до кушетката.
— Стормър! Марти! Какво става? — извика той.
Носовият тембър на дежурните отвън отекна във вътрешността на модула.
— Тук Марти, лейтенанте… Не зна… не зная. Чух този вик. Ужасно е! Но не виждам нищо.
Без да оставя микрофона, Роди Пейвъл се спусна към системата за дистанционно управление на фотонните прожектори и нервно включи контактите. Гласът на втория пост отекна в помещението.
— Лейтенанте! Виждам, че нещо се движи! Откъм дърветата! О, по дяволите! Това е той! Той… той се е върнал!
— Не мърдайте от мястото си, Стормър! Стреляйте само ако ви дойде наблизо! — изрева Пейвъл.
Той натисна бутона на цялата алармена система и един прекъсващ на интервали звънец започна да звъни във всеки модул на лагера, събуждайки уморените мъже.
— Обща тревога! Обща тревога! — извика Пейвъл по своя микрофон, след като включи интеркома. — Всички по места! Готови за действие!
После се втурна към изхода на модула, закопчавайки набързо колана си, и тичешком грабна йонната пушка, опряна до вратата. За по-малко от двадесет секунди той се озова при Алън Стормър, в края на лагера, просна се на земята до него и се помъчи да различи нещо по посока на гората. Все още държеше микрофона в ръка. Приближи го до устата си и каза: