Случаят с подменената снимка

— Може би щях.

— Е, а аз смятам, че точно това сте направили — заяви адвокатът.

Тя отвърна очи от него и каза:

— Не, не съм го направила.

— Онази жена, Фел, вече се е била качила на палубата и е крещяла — продължи Мейсън. — Била е уплашена и близко до истерия. Нейните викове едва ли биха се чули от някого, но от телефонната централа твърдят, че една жена се е обадила от салона и е казала, че трябва да се подаде сигнал за човек зад борда. След това веднага затворила, без да даде никакви други подробности. Като че бързала да отиде някъде или да направи нещо. Е, вие ли сте били тази жена?

— Не.

Мейсън я погледна замислено.

— А аз смятам, че сте били вие — каза той.

— Какво ви кара да го мислите? — попита тя, като се опитваше да избегне погледа му.

— Ами вие сте единствената жена, която би могла да се обади, а след това да има основание да го отрича.

— Добре де, но не съм го направила аз.

— Вие имате два пътя за защита — продължи адвокатът. — Първият е, че сте се скарали със съпруга си на палубата. Той се е опитал да ви удари. Тогава сте слезли долу в каютата си. И след като сте си тръгнали, някой друг е излязъл откъм медицинския пункт и го е застрелял. Можехте да използвате тази защита, ако не бяхте излъгали капитана и не се бяхте опитали да скриете онзи пояс с парите. Другата ви възможна защита е да твърдите, че съпругът ви сам се е застрелял и е скочил зад борда, след като преди това ви е дал пояса с парите. Но едва ли ще можете да използвате тази версия, ако не успеете да оборите свидетелските показания на Ейлийн Фел.

— И какво тогава? — попита тя.

— Ами ще трябва да решите — каза бавно Мейсън. — Но преди това бих искал да разбера две неща.

— По-точно?

— Първото е дали свидетелските показания на Ейлийн Фел биха издържали на кръстосания разпит. — А второто е защо продължавате да лъжете за онова позвъняване от салона.

— Значи не ми вярвате? — учуди се госпожа Нюбъри.

— Страхувам се да ви повярвам — призна адвокатът. — Залогът е твърде голям. Не бих рискувал да ви позволя да разкажете историята си, преди да съм напълно сигурен, че казвате истината. Веднъж вече излъгахте, като се надявахте да се измъкнете по този начин. Вероятно ще го направите отново, стига да решите, че това ще е добре за вас. И не пренебрегвайте факта, че не можете да представите версията си пред полицията, без да обясните защо сте искали парите. А това трудно би могло да стане, без да разкриете, че съпругът ви всъщност се казва Карл Моър и че вие сте смятали, че парите са били откраднати от компанията, в която е работел.

— Това при всички случаи ще излезе наяве — изрече тя с глух, отчаян глас.

— Да, ще се разбере, че съпругът ви е всъщност Карл Моър — съгласи се Мейсън. — Но не и в близките няколко часа. А точно през тези няколко часа смятам да уредя нещата с „Продъктс Рифайнинг Къмпани“. Има нещо доста странно около тази кражба. Руни, главният ревизор, заема това място поради роднинските си връзки с президента на компанията. Предполагам, че може би не е особено компетентен и е вероятно документите да са в такова състояние, че да не е възможно да се докаже със сигурност кой точно е взел парите. Ако положението е такова, а той е разбрал, че Моър е мъртъв, вероятно веднага ще отправи обвиненията към него, дори може да подправи отчетите, за да подкрепи обвинението си. Така ще може да се измъкне от кашата. Но ако съществува някаква основателна причина, поради която от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ са се страхували до този момент да повдигнат обвинение в измама срещу Карл Моър, ще открия каква е тя и ще ги притисна, преди да са разбрали за смъртта му.