Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Рубиъс! Рубиъс Хагрид! Как се радвам да те видя пак… Дъб, четирийсет и един сантиметра, доста огъваема, нали?
— Да, тъй беше, сър — отговори Хагрид.
— Добра магическа пръчка беше тя. Но предполагам, че са ти я счупили на две, когато те изключиха? — каза господин Оливандър, станал изведнъж строг.
— Ъъъ… да, счупиха я, да — отговори Хагрид, като пристъпяше от крак на крак. — Обаче все още си пазя парчетата — добави бодро.
— Но не ги използваш? — попита господин Оливандър рязко.
— О, не, сър — каза Хагрид бързо.
Хари забеляза, че докато говореше, великанът стисна здраво розовия си чадър.
— Хммм — проточи господин Оливандър, като стрелна Хагрид с проницателен поглед. — А сега… господин Потър. Хайде да видя.
Извади от джоба си дълга мерителна лента със сребърни маркировки.
— С коя ръка ще държите пръчката?
— Ами… аз съм десняк — каза Хари.
— Протегнете си ръката. Така.
Той измери Хари от рамото до пръстите, после от китката до лакътя, от рамото до пода, от коляното до подмишницата и обиколката на главата. Докато мереше, каза:
— Всяка Оливандърова пръчка има сърцевина от могъщо магическо вещество, господин Потър. Използваме косми от еднорог, пера от опашката на феникс и сърдечни нишки от змейове. Няма две еднакви Оливандърови пръчки, също както два еднорога, два змея или два феникса не са напълно еднакви. И естествено, никога няма да получите еднакво добри резултати с пръчката на друг магьосник.
Внезапно Хари осъзна, че мерителната лента мери сама разстоянието между ноздрите му. Господин Оливандър припкаше между полиците и сваляше кутии.
— Достатъчно — каза той и лентата падна на купчинка на пода.
— Добре, господин Потър. Опитайте тази. Буково дърво и змейска сърдечна нишка. Двайсет и три сантиметра. Хубава и гъвкава. Просто я вземете и я размахайте.
Хари взе магическата пръчка и чувствайки се глупаво, я поразмаха, но господин Оливандър почти веднага я изтръгна от ръката му.
— Кленово дърво и перо от феникс. Осемнайсет сантиметра. Доста пъргава. Опитайте…
Хари опита, но едва беше вдигнал пръчката, когато господин Оливандър му взе и нея.
— Не, не… ето, абанос и косми от еднорог, двайсет и два сантиметра, жилава. Хайде, хайде, опитайте я!
Хари опитваше. И опитваше. Нямаше представа какво очаква господин Оливандър. Купчината от изпробвани магически пръчки върху тънкокракия стол растеше ли, растеше, но колкото повече пръчки вадеше господин Оливандър, толкова по-щастлив изглеждаше.
— Труден клиент, а? Не се тревожете, ще ви намерим съвършено подходящата тук някъде… Дали пък… да, защо не… необичайна комбинация… бодлива зеленика и фениксово перо, двайсет и осем сантиметра, чудесна и податлива.
Хари взе магическата пръчка. Усети внезапна топлина в пръстите си. Вдигна пръчката над главата си, замахна със свистене през прашния въздух и от върха й се стрелна като фойерверк същински поток от червени и златисти искри, които хвърлиха танцуващи светлинни петна по стените. Хагрид се провикна и изръкопляска, а господин Оливандър възкликна:
— О, браво! Да, наистина, о, чудесно! Тъй, тъй, тъй… Колко любопитно… много любопитно…
Той върна пръчката на Хари в кутията й и я уви в амбалажна хартия, като продължаваше да мърмори:
— Любопитно… любопитно…
— Извинете — каза Хари, — но какво е любопитното?
Господин Оливандър впери в Хари бледия си взор.
— Помня всяка магическа пръчка, която съм продал, господин Потър. Всички до една. Работата е там, че този феникс, чието опаше перо е във вашата магическа пръчка, даде още едно перо… само едно. Наистина е много странно, че вие сте предназначен за тази магическа пръчка, след като сестра й… да, сестра й ви нанесе този белег.
Хари преглътна.
— Да, трийсет и пет сантиметра. Бодлива зеленика. Наистина е чудно как стават тези неща. Помнете, магическата пръчка си избира магьосника… Мисля, че трябва да очакваме велики неща от вас, господин Потър… В края на краищата Онзи-който-не-бива-да-се-назовава извърши велики неща… ужасни, да, но велики.
Хари потръпна. Не беше сигурен дали харесва особено господин Оливандър. Плати седем златни галеона за своята магическа пръчка, а после господин Оливандър ги изпрати с поклони от магазина си.
Слънцето в късния следобед стоеше ниско на небето, когато Хари и Хагрид се връщаха обратно по улица „Диагон-али“, обратно през стената, обратно през „Продънения котел“, който сега беше празен. Хари не продума, докато вървяха надолу по пътя. Дори не забелязаха колко настойчиво ги зяпаха хората в метрото, както бяха натоварени с всичките си странно оформени пакети и със спящата полярна сова в скута на Хари. Изкачиха се по друг ескалатор и излязоха на гара Падингтън. Хари осъзна къде се намира едва когато Хагрид го тупна по рамото.