Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

И ето че един прекрасен ден Пелей минава по морския бряг. Вижда как от морето изплува Тетида, заговаря я, хваща я за ръцете и я притегля към себе си. За да се измъкне, тя започва да си мени формата. Но Пелей е предупреден: за да се справи с такива метаморфозиращи вълнообразни божества, единственото средство е да ги затвори в неразкъсваща се хватка, да ги обгърне. Трябва да заключи богинята в обръча на ръцете си, здраво хванал длани една за друга, в каквито и форми тя да се излива — глиган, могъщ лъв, пламтящ огън, вода — и да не пуска, каквото и да става. Тогава победеното божество ще се откаже да изрежда пълния регистър от форми, с които разполага, който не е безкраен. Когато измине целия цикъл на превъплъщения, тя се възвръща в първоначалната си, автентична форма на млада красива богиня: тя е победена. Последната форма, която приема Тетида, за да се освободи от прегръдката, която я стяга, е на сепия. Оттогава нататък ивицата земя, вдадена в морето, на която се е развихрила предбрачната борба на Пелей и Тетида, се нарича нос Сепия. Защо сепия? Защото в момента, в който някой се опитва да я хване, когато я заплашва някое морско същество, сепията има обичая да пуска във водата черно мастило, което я скрива напълно, така че тя изчезва, сякаш потопена в мрак, създаден и разпръснат от самата нея. Това е последният коз на Тетида, тя трябва като сепия да хвърли мастилото си. Обвит от тази всеобхватна чернилка, Пелей стиска здраво, не изпуска хватката, и в крайна сметка Тетида отстъпва. Сватбата ще се състои. Тя се извършва на върха на Пелион. Това не е само планина, доближаваща богове и хора, обединяваща ги в неравностоен обмен. Това, което боговете изпращат на Пелей чрез привилегията да се ожени за богиня, са всички рискове, които този брак би представлявал за безсмъртните и които те не искат да поемат, които те трябва по някакъв начин да пробутат в света на хората. Всички богове се събират, слизат от Олимп, от етера, до върха на Пелион. И там се празнува сватбата.

Планината не е само място на среща между богове и хора, но също и двусмислено място, жилище на кентаврите и в частност на кентавъра Хирон, най-стария и най-прочутия от тях. Кентаврите имат двойствен статут, двусмислено положение: те имат човешка глава, гърди, подобни на конски, и конско тяло. Това са диви, по-низши от хора, жестоки същества — те могат да се опияняват, отвличат жени — и същевременно са и свръхчовешки, защото, както Хирон, те са образец на мъдрост, смелост, всички качества, които младото момче трябва да усвои, за да стане истински герой: да ловува, да си служи с всички видове оръжие, да пее, да танцува, да разсъждава, да остава винаги господар на себе си. Тъкмо на това кентавърът Хирон ще обучава различни деца и в частност Ахил. Та точно на това място, където са смесени боговете и хората, населено от животински и същевременно свръхчовешки същества, се състои сватбата. Музите пеят епиталамий, сватбена песен; всички богове носят дарове. Пелей получава ясеново копие, ризница, изкована от самия Хефест, два приказни безсмъртни коня Балий и Ксант. Нищо не може да ги догони, те са бързи като вятъра и понякога говорят, вместо да цвилят: в изключителни моменти, когато смъртната участ, отредена от боговете за хората, надвисва над бойното поле, те се оказват надарени с човешки гласове и изричат пророчески думи, сякаш далечните богове говорят отблизо с техните гласове. В битката на Ахил и Хектор, след поражението и смъртта на Хектор, конете ще се обърнат към Ахил, за да му известят, че и той скоро ще умре.