Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Посред радостта, песните, танците, сред щедростите, които боговете разточават пред Пелей за сватбата му, на Пелион се появява едно лице, което не е било поканено: богинята Ерида, раздорът, завистта, омразата. Тя изниква в разгара на сватбата и донася, макар да не е била сред поканените, великолепен любовен подарък: златна ябълка, залог за страстта към любимата. Пред всички събрани пируващи богове и изложените останали подаръци Ерида хвърля в средата на пиршеството приказния си дар. Но ябълката има надпис: „За най-красивата.“ Има три богини, всяка от които сигурно е убедена, че ябълката й се пада по право: Атина, Хера и Афродита. Коя ще отнесе златния плод?
Тази златна ябълка, този великолепен бляскав накит, лежи на върха на Пелион и чака някой да го вземе. Боговете и хората са сбрани, Пелей е успял да залови в пръстена на ръцете си Тетида въпреки всичките й вълшебства. И тъкмо в този момент изниква тази ябълка, от която ще произтече Троянската война. Корените на войната са не само в превратностите на човешката история, но произлизат от много по-сложна ситуация, отнасяща се до естеството на отношенията между боговете и хората. Тъй като боговете не искат да познават остаряването, борбата на сменящите се поколения, те ги обричат на хората, като същевременно им поднасят божествени съпруги. Така възниква трагично положение: хората не могат да извършват брачни церемонии, без да познават също и траурните. В самата основа на брака, в съгласието на такива различни същества, каквито са мъжете и жените, се оказват свързани от една страна Арес, богът на войната, разделящ и противопоставящ, и от друга — Афродита, събираща и даваща съгласие. Любовта, страстта, прелъстяването, еротичното удоволствие по някакъв начин са обратната страна на насилието, на желанието да надделееш над противника си. Ако свързването на двата пола прави обновяването на бъдещите поколения, ако хората се възпроизвеждат, ако земята се населва отново благодарение на тези бракове, то, погледнато от другата страна на везната, хората стават прекалено многобройни.
Когато самите гърци разсъждават за Троянската война, те казват понякога, че истинската причина за тази война е, че хората много се били развъдили, боговете се дразнели от тази шумна тълпа и искали да разчистят от нея земята. Както във вавилонските разкази, в които боговете решават да изпратят потопа. Хората вдигат прекалено голяма глъчка. От една страна е поясът на етера, изпълнен с тишина, където боговете се вглъбяват и се гледат едни други, а от друга — тези човешки същества, които шават, пъплят, дерат си гласовете в караници и спорове, тъй че по мнение на боговете от време на време по една войничка урежда въпроса: отново настава спокойствие.
Три богини пред една златна ябълка
Така завършва първото действие на сценария, който ще доведе до Троянската война. На кого се полага, заедно с ябълката, първата награда по божествена красота? Боговете не могат да вземат решение. Ако Зевс направи избора, една богиня ще бъде удовлетворена за сметка на другите две. Като безпристрастен господар той вече е разпределил правата, сферите на влияние, привилегиите, отнасящи се до всяка една от трите богини. Ако Зевс отдаде предпочитание на Хера, ще го обвинят в пристрастност в полза на съпругата, ако избере Атина, ще се сетят за бащините му чувства, а ако се произнесе в полза на Афродита, в това ще съгледат доказателство, че той не може да устои на любовните желания. Нищо във вече установените между тях предимства не предразполага към промяна. За него е невъзможно да отсъди. Отново с тази задача ще трябва да се заеме обикновен смъртен. Отново боговете ще пробутат на хората отговорността за решения, която самите те отказват да поемат, така, както им бяха предали нещастия и зли съдби, от които искаха да се отърват.