Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— Дръпни насам този стол, Санди, и седни. Угаси лампата. Светлината ми пречи.
Санди веднага изпълни нареждането. Седна до леглото.
— Ето как постъпиха с мен — каза Патрик. Започна от Понта Поран: кроса, колата със спукана гума, отвличането.
Ашли Никол бе на две годинки и един месец, когато погребаха баща й. Беше твърде малка, за да го помни. Ланс бе единственият мъж, който живееше в къщата, единственият мъж, когото бе виждала с майка си. От време на време я водеше на училище. Понякога вечеряха заедно, като семейство.
След погребението Труди скри всички снимки и следи от живота си с Патрик. Името му никога не се споменаваше пред Ашли Никол.
Детето обаче съвсем естествено започна да задава въпроси, след като три дни поред пред портата на двора им се събираха репортери. Майка й се държеше особено. Атмосферата у дома беше толкова напрегната, че дори и шестгодишното дете го усещаше. Труди изчака Ланс да излезе на среща с адвоката и седна на леглото до дъщеря си, за да поговорят.
Започна с признанието, че вече е била омъжена. Всъщност два пъти, но не беше необходимо Ашли Никол да го знае, преди да поотрасне. В момента от значение беше вторият съпруг.
— С Патрик бяхме женени четири години и след това той направи нещо много лошо.
— Какво? — попита Ашли Никол. Очите й бяха широко отворени, умът й щракаше повече, отколкото би желала Труди.
— Уби човек и направи така, че да изглежда като голяма катастрофа, в която изгаря кола. Беше колата на Патрик и когато огънят изгасна, полицаите намериха вътре умрял човек. Решиха, че е Патрик. Всички мислеха така. Всички мислеха, че Патрик е умрял, че е изгорял в колата, а аз бях много тъжна. Беше ми мъж. Обичах го много, а той изведнъж си отиде… Погребахме го в гробището. Сега, четири години след това, разбраха, че Патрик се е криел. Избягал е и се е скрил.
— Защо?
— Защото е откраднал много пари от приятелите си и понеже е лош човек, е искал да задържи всичките тези пари за себе си.
— Убил е друг човек и е откраднал пари.
— Точно така, скъпа. Патрик не е добър.
— Жалко, че си била омъжена за него.
— Да, така е. Но, слушай, има нещо, което трябва да разбереш. Ти се роди, когато аз и Патрик бяхме женени. — Остави думите да увиснат във въздуха и се вгледа в очите на дъщеря си, за да разбере дали е схванала значението им. Явно не. Стисна ръката й и добави: — Патрик е твой баща.
Детето погледна майка си с недоумение. Колелцата в малката главица се въртяха на пълни обороти.
— Но аз не искам той да е…
— Съжалявам, скъпа. Смятах да ти го кажа, когато пораснеш още повече, но скоро Патрик ще се върне и е важно да знаеш всичко това.
— Ами Ланс? Ланс не ми ли е баща?
— Не. С Ланс само живеем заедно. Това е всичко.
Труди не позволяваше на дъщеря си да нарича Ланс „татко“. На свой ред самият Ланс не проявяваше ни най-малко желание да се появи на арената на бащинството. Труди беше самотна майка. Ашли Никол нямаше баща. Това бе нещо съвсем обикновено и приемливо.
— С Ланс сме приятели от дълго време — продължи Труди. Стремеше се да държи инициативата в свои ръце, искаше да избегне стотици въпроси. — Добри приятели. Той те обича много, но не ти е баща. Не ти е истински баща. Истинският ти баща е Патрик, но не искам той да те безпокои.
— Той иска ли да ме види?
— Не знам, но ще направя всичко възможно да стои настрана от теб. Мила, той е много лош човек. Остави те, когато беше само на две годинки. Остави и мен. Открадна онези пари и изчезна. Тогава не се интересуваше какво ще стане с нас, все му е едно и сега. Ако не го бяха хванали, нямаше да се върне. Нямаше да го видим никога повече… Не се безпокой за Патрик. Вече не може да ни направи нищо лошо.
Ашли Никол пропълзя до края на леглото и се сгуши в скута на майка си. Труди я прегърна.
— Скъпа, всичко ще се оправи, ще видиш. Не исках да ти казвам тези неща, но след като ония репортери са отвън и непрекъснато говорят по телевизията, реших, че е по-добре да ти го кажа.
— А те защо са отвън? — попита Ашли Никол и се вкопчи в ръката на майка си.
— Не знам. Ще ми се да си отидат.
— Какво искат?
— Да те снимат. Да снимат мен. Искат да имат много снимки, така че да ги сложат във вестниците, когато пишат за лошите неща, които е направил Патрик.
— Значи са дошли заради Патрик?
— Да, скъпа.
Ашли Никол погледна Труди в очите и каза:
— Мразя Патрик.
Труди поклати глава като пред непослушно дете, после я притисна към себе си и се усмихна.
Ланс беше роден и израснал в Пойнт Кадет — рибарско селище, разположено на малък полуостров, врязал се в залива на Билокси. Беше място, откъдето в страната прииждаха емигранти и където живееха ловци на скариди. Ланс бе израсъл на улицата и все още имаше много приятели там, един от които беше Кап. Тъкмо Кап бе зад волана на пикапа, натоварен с марихуана, когато ченгетата ги спипаха. Ланс, с ловна пушка в ръце, бе задрямал отзад, при стоката. Двамата бяха използвали един и същи адвокат, бяха получили еднакви присъди и деветнайсетгодишни бяха попаднали в затвора заедно.