![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Животът обаче бе объркал плановете им. Санди стана помощник федерален прокурор преди всичко, защото заплатата беше добра, а той бе младоженец. Патрик се изгуби във фирма с двеста адвокати в центъра на Ню Орлиънс. Нямаше време да мисли за брак, защото работеше по осемдесет часа седмично.
Плановете за съвършената малка фирма просъществуваха, докато станаха по на трийсет. Отдадеше ли им се възможност, обядваха набързо заедно или изпиваха по чашка, но с годините тези срещи, а и телефонните им разговори ставаха все по-редки. След това Патрик замина за Билокси, където животът бе по-спокоен, и двамата продължиха да се чуват по телефона горе-долу веднъж годишно.
Големият пробив на Санди в професията дойде, когато приятел на негов братовчед бе осакатен на нефтена платформа в Залива. Санди взе назаем десет хиляди долара, отвори собствена кантора, осъди „Ексън“ и прибра близо три милиона, една трета от които задържа за себе си. С това влезе в бизнеса. Без Патрик направи хубава малка фирма с трима адвокати, чиято специалност бяха щетите и смъртните случаи в чужбина.
Когато научи за смъртта на Патрик, Санди взе календара и пресметна, че не е разговарял с приятеля си от девет месеца. Разбира се, този факт го накара да се почувства зле, но, от друга страна, той беше реалист. Даваше си сметка, че както повечето приятели от университета, те двамата също са тръгнали всеки по своя път.
В деня на погребението бе неотлъчно до Труди и един от тези, които носеха ковчега до гроба.
Когато след шест седмици парите изчезнаха и плъзнаха слуховете, Санди се засмя вътрешно и пожела на приятеля си всичко най-хубаво. Бягай, Патрик, бягай! — казваше си нееднократно през последните четири години, винаги с усмивка.
Кантората на Санди беше в красива сграда от деветнайсети век, която бе купил с парите от една офшорна сделка. Даваше под наем втория и третия етаж, а партера бе запазил за себе си, двамата си съдружници, тримата им помощници и шестте секретарки.
Беше потънал в работа, когато секретарката влезе в кабинета му с мрачно лице и каза:
— Някаква жена иска да ви види.
— Има ли уговорена среща? — попита той и погледна едното от трите си разписания за часовете, дните, седмиците и месеците.
— Не. Каза, че било спешно. Не желае да си тръгне. Било във връзка с Патрик Ланиган.
Санди я изгледа с любопитство.
— Твърди, че била адвокатка — добави секретарката.
— Откъде е?
— От Бразилия.
— От Бразилия ли?
— Да.
— А прилича ли на… тъй де, на бразилка?
— Струва ми се.
— Покани я.
Санди я посрещна на вратата и я поздрави сърдечно. Ева се представи като Лия, и толкова.
— Не чух фамилията ви — отбеляза Санди, усмихнат до уши.
— Не съм ви я казала — отвърна тя. — Поне засега.
Сигурно така правят в Бразилия, помисли си той. Като Пеле, футболистът — едно малко име, и нищо повече.
Придружи я до един стол и поръча да донесат кафе. Тя отказа и бавно седна. Санди забеляза стройните й крака. Беше облечена спортно, съвсем семпло. Той се настани на стола от другата страна на малката масичка и се взря в очите й — красиви, светлокестеняви, но много уморени. Черната й коса покриваше раменете.
Патрик открай време имаше вкус. Труди не беше подходяща за него, но на мъжете очите им изкапваха по нея.
— Тук съм от името на Патрик — каза тя едва чуто.
— Той ли ви изпрати? — попита Санди.
— Да, той.
Говореше бавно, с нисък, приятен глас. Акцентът й едва се долавяше.
— В Щатите ли сте учили? — попита той.
— Да. Завърших в Джорджтаун.
Това обясняваше почти съвършения й американски английски.
— Къде практикувате?
— Работя в една фирма в Рио. Занимавам се с международна търговия.
Нито следа от усмивка, което го смути. Гостенка отдалеч. Красива при това. Надарена с ум и хубави крака. Не можеше ли да се отпусне малко в топлината на офиса му — в края на краищата намираха се в Ню Орлиънс.
— Там ли се запознахте с Патрик?
— Да. В Рио.
— Срещали ли сте се след…
— Не. След като го откриха, не сме се срещали.
Без малко да добави, че е обезумяла от тревога, но това щеше да е непрофесионално. Не биваше да разкрива много неща — поне не за отношенията й с Патрик. Знаеше, че може да се довери на Санди Макдърмот, но щеше да му подава информацията на малки дози.
Последва кратка пауза, когато и двамата извърнаха очи встрани и Санди инстинктивно разбра, че в този разказ има много глави, които никога нямаше да прочете. Ами въпросите? Как е откраднал парите? Как се е добрал до Бразилия? Как се е запознал с нея? И, разбира се, най-същественият — къде са парите сега?