Партньори [The Partner-bg]

— Искаш да ги дам на пресата?

— Само на местния ежедневник. Единствено той ме интересува. Четат го осемдесет процента от хората в окръг Харисън, откъдето съм сигурен, че ще бъдат съдебните заседатели.

Санди се усмихна.

— Май снощи не си спал много, а?

— Не съм спал от четири години.

— Идеята е брилянтна.

— Не чак толкова, но е един от малкото тактически ходове, които можем да сервираме на хиените, точещи зъби за трупа ми. Ще им сервираме това и поне малко ще охладим чувствата. Помисли, Санди. ФБР изтезава заподозрян, при това американски гражданин.

— Брилянтно, просто брилянтно. Само ФБР ли ще съдим?

— Да. Нещата трябва да са максимално прости. Аз срещу ФБР, срещу правителството — за трайни физически и психически увреждания от брутални изтезания по време на разпит някъде в джунглите на Бразилия.

— Звучи ми чудесно.

— Ще звучи още по-чудесно, когато попадне в ръцете на пресата.

— Колко?

— Все ми е едно. Десет милиона реални щети, сто милиона наказателно обезщетение.

Санди записа в бележника си и прелисти следващата страница. След малко спря и вдигна очи към Патрик.

— Всъщност не бяха от ФБР, нали?

— Не — отвърна Патрик. — Не бяха. На ФБР ме предадоха някакви анонимни главорези, които ме преследват от дълго време. Те още дебнат някъде.

— Във ФБР знаят ли за тях?

— Да. Стаята утихна. Санди чакаше да чуе още, но Патрик мълчеше. Чуваше се бъбренето на сестрите в коридора. Патрик се намести в леглото.

— Санди, трябва да побързаш. По-късно ще имаме предостатъчно време да поговорим. Знам, че имаш въпроси, само ми дай малко време.

— Окей, мой човек.

— Заведи делото и вдигни врява до небето. По-късно винаги можем да го променим и да настъпим истинските виновници.

— Няма проблем. Не ми е за първи път да съдя не когото трябва.

— Това е стратегия. Малко симпатия на моя страна няма да навреди.

Санди прибра бележника си и снимките в куфарчето.

— Внимавай — каза Патрик. — Веднага щом се разбере, че си мой адвокат, ще привлечеш вниманието на всевъзможни незнайни и жестоки хора.

— Пресата ли имаш предвид?

— И пресата, но не съвсем. Санди, скрил съм много пари. Има хора, готови на всичко, за да ги открият.

— Колко останаха от тези пари?

— Всичките. Дори повече.

— Могат да се окажат нужни, за да те отърва, приятелю.

— Имам план.

— Сигурен съм, че имаш. Ще се видим в Билокси.