![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Бразилците обичат всичко френско и почти всички образовани техни сънародници знаят езика и познават френската култура. Бяха взели апартамент във „Вила Галиси“ — красив старинен хотел в края на града, и бяха прекарали там седмица. Разхождаха се по улиците, пазаруваха, обикаляха ресторантите, от време на време отскачаха до селата между Екс и Авиньон. Освен това прекарваха много време в стаята си, като младоженци. Веднъж, след като бе изпил доста вино, Патрик каза, че това е меденият им месец.
Ева нае по-малка стая в същия хотел и след като поспа, излезе по хавлия на терасата да пие чай. По-късно обу джинси и се разходи по Мирабо — главната улица на Екс. Поръча си чаша вино в едно кафене с маси на тротоара и се загледа в хлапетата от местния колеж, които сновяха по улицата. Завиждаше на младите влюбени — разхождаха се безцелно ръка за ръка, без никакви тревоги и притеснения. Тя и Патрик също се бяха разхождали по този начин — шепнеха си, смееха се, сякаш сенките от миналото бяха изчезнали.
Тъкмо в Екс по време на единствената цяла седмица, която бяха прекарали заедно, разбра колко малко спи той всъщност. Когато и да отвореше очи, той вече бе буден. Лежеше неподвижно и я наблюдаваше, като че ли я грозеше опасност. Нощната лампа неизменно светеше. Когато заспиваше, стаята винаги бе тъмна, а когато се събудеше, лампата светеше. Той я гасеше, прегръщаше Ева и я галеше нежно, докато заспи отново. След това също се унасяше в кратка дрямка, после се събуждаше и пак палеше лампата. Ставаше доста преди разсъмване, а понякога, когато най-накрая тя самата се измъкнеше от леглото, го заварваше да седи на терасата, прочел сутрешните вестници и няколко глави от поредната кримка.
— Никога повече от два часа — бе отговорил, когато го попита колко време спи. Рядко дремваше през деня и никога не си лягаше рано.
Не носеше оръжие и не се озърташе страхливо във всички посоки. Не беше подозрителен към непознати. И почти не говореше за живота си на човек, който се крие. Освен това, че почти не спеше, изглеждаше съвършено нормален и Ева често забравяше, че е един от най-издирваните хора на света.
Макар че предпочиташе да не разговарят за миналото му, имаше моменти, когато това бе неизбежно. В края на краищата бяха заедно единствено защото той бе избягал и си бе създал нова самоличност. Любимата му тема бяха момчешките години в Ню Орлиънс, а не животът на възрастен, от който бе избягал. Почти никога не споменаваше жена си, но Ева знаеше, че той дълбоко я презира. Бракът му бе кошмарен и той отдавна бе решил да сложи край.
Веднъж се бе опитал да говори за Ашли Никол, но само мисълта за детето го накара да се просълзи. Гласът му се разтрепери и той се извини. Било твърде болезнено.
Тъй като миналото все още не беше приключило, бе трудно да се мисли за бъдещето. Докато някъде там, назад, се движеха сенките, бе невъзможно да се правят планове. Патрик не си позволяваше да разсъждава за бъдещето, преди да е приключил с миналото.
Сенките му пречеха да спи — Ева бе сигурна в това. Сенките, които тя не можеше да съзре, а само усещаше.
Бяха се запознали в офиса на фирмата й в Рио преди две години. Беше се представил за канадски бизнесмен, който живее в Бразилия и има нужда от добър адвокат да го съветва по проблемите на вноса и данъците. За да изиграе ролята, се бе облякъл с елегантен ленен костюм и бяла колосана риза. Беше слаб, загорял от слънцето и симпатичен. Португалският му беше много добър, макар и не толкова, колкото нейният английски. Той държеше да говорят на нейния език — тя на неговия. Първият им делови обяд продължи повече от три часа и двамата разбраха, че ще има и други. Последва дълга вечеря, сетне се разхождаха боси по плажа на Ипанема.
Съпругът й беше доста по-възрастен от нея и бе загинал при самолетна катастрофа над Чили. Нямаха деца. Патрик, или Данило, както се наричаше в началото, твърдеше, че първият му брак за щастие е приключил с развод и че бившата му жена все още живее в Торонто.
През първите два месеца Ева и Данило се виждаха по няколко пъти седмично и романтиката бе завладяваща. Най-накрая й каза истината — цялата.
Една вечер, след като хапнаха в апартамента й и пиха хубаво френско вино, Данило се възпротиви срещу миналото и откри душата си. Говори, без да спре, до ранните часове на деня и от самоуверен бизнесмен се превърна в изплашен беглец. Изплашен и разтревожен, но много богат.
Облекчението бе толкова силно, че той едва не се разплака, но успя да се овладее. В края на краищата намираха се в Бразилия, а там мъжете просто не плачат. Особено пък пред красиви жени.