Партньори [The Partner-bg]

Скрил се по някакъв начин, после свил парите. Някои мъже изгубват ума си, като наближат четирийсетте. Кризата на средната възраст ги тласка към нова жена или ги връща в университета. Не и Патрик обаче. Той бе отпразнувал гнева си, като бе убил сам себе си и бе откраднал деветдесет милиона, и дим да го няма.

Мисълта за истинския труп в колата прогони хумора и Санди реши да заговори.

— У дома те чака сериозен комитет по посрещането, Патрик.

— Кой е председателят?

— Трудно е да се каже. Жена ти подаде документи за развод преди три дни, но това е най-малкият ти проблем.

— Тук си прав. Чакай да позная… иска половината от парите?

— Иска много неща. Обвиняват те в предумишлено убийство. В щата, не на федерално ниво.

— Гледах по телевизията.

— Добре. В такъв случай знаеш за какво става дума.

— Да. Си Ен Ен положи сериозни усилия да ме осведоми.

— Не можеш да ги обвиниш, Патрик. Историята ти наистина е страхотна.

— Благодаря.

— Кога искаш да поговорим?

Патрик се обърна на една страна и се вторачи в пространството зад Санди. Там нямаше нищо за гледане, освен боядисаната в антисептично бяло стена, но той не гледаше нея.

— Измъчваха ме, Санди. — Каза го още по-тихо и задавено.

— Кой?

— Налепиха по тялото ми електроди и пускаха ток, докато проговорих.

Санди стана и отиде до ръба на леглото. Сложи ръка на рамото на Патрик.

— Какво им каза?

— Не знам. Не помня всичко. Тъпчеха ме с химикали. Ето, виж…

Вдигна ръка, за да покаже белезите. Санди намери ключа и запали лампата на шкафчето, за да ги види по-добре.

— Боже мой! — възкликна той.

— Питаха само за парите. Изгубих съзнание, после се съвзех и те пак ме раздрусаха. Опасявам се, че съм им казал за момичето, Санди.

— За адвокатката ли?

— Да, за нея. С какво име ти се представи?

— Лия.

— Добре. В такъв случай името й е Лия. Може да съм им казал за Лия. Всъщност… почти е сигурно.

— На кого, Патрик?

Той затвори очи и направи гримаса, защото болката в краката му се бе върнала. Мускулите все още бяха обтегнати и изтръпваха. Отпусна се внимателно по гръб и свали чаршафа надолу, до кръста.

— Гледай, Санди — каза той и посочи с ръка двете зловещи рани на гърдите си. — Ето го доказателството.

Санди се наведе напред и се вторачи в червените петна, заобиколени с избръсната кожа.

— Кой го направи? — попита той отново.

— Не знам. Няколко души. Цялата стая беше пълна.

— Къде?

Патрик изпита съжаление към Санди. Гореше от нетърпение да разбере какво се е случило, а фактът, че са изтезавали приятеля му, оставаше на заден план. Той, както и всички останали, искаше да научи прелюбопитните подробности. Историята наистина беше невероятна, но не беше сигурен доколко може да му я разкаже. Никой не знаеше как бе изгоряла колата и чий е трупът в нея. Би могъл обаче да разкаже на Санди, негов адвокат и приятел, подробностите около залавянето и мъченията. Той се намести внимателно и придърпа чаршафа до брадичката си. От два дни живееше без наркотици и стоически издържаше болката, за да избегне нови инжекции.