Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
Между двама им обаче имаше стена, по-дебела от съществуващата обичайно между непознати мъж и жена. Тя знаеше отговорите, но твърдо държеше да ги запази за себе си. Той положи всички усилия да се държи хладно като нея.
Сервираха им фъстъци и солети. И двамата отказаха чашата шампанско. Наляха им минерална вода.
— Откога познавате Патрик? — попита той предпазливо.
— Защо питате?
— Извинете. Вижте, можете ли да ми кажете каквото и да било за случилото се с Патрик през последните четири години? В края на краищата с него сме стари приятели. Сега аз съм му адвокат. Нямате право да ме обвинявате в излишно любопитство.
— Ще трябва да попитате него самия — отвърна Лия и пак сведе очи към списанието. Гласът й прозвуча мило. Той започна да яде нейните фъстъци.
Лия проговори отново едва когато самолетът се заспуска над Маями. Думите й бяха пределно ясни и добре отрепетирани. Изрече ги бързо.
— Няма да се видим няколко дни. Налага се непрекъснато да съм в движение заради хората, които ме търсят. Патрик ще ви даде по-нататъшни инструкции и засега контактите ми с него ще са чрез вас. Следете за необичайни неща. Непознат глас по телефона. Една и съща кола след вас. Някой се навърта около офиса ви… След като се разбере, че сте адвокатът на Патрик, ще започнат да ви следят, за да се доберат до мен.
— Кои са те? — попита Санди.
— Патрик ще ви каже.
— Вие знаете къде са парите, нали?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Санди видя как крилото на самолета доближава облаците. Разбира се, парите бяха станали повече. Патрик не беше идиот. Вероятно ги бе внесъл в някоя чуждестранна банка и ги бе поверил на професионалисти. Сигурно бе печелил поне по дванайсет процента годишно.
Не разговаряха повече, докато самолетът не кацна. Забързаха през терминала, за да не изпусне той самолета за Сан Хуан. Тя стисна ръката му и каза:
— Кажете на Патрик, че съм добре.
— Ще ме попита къде сте.
— В Европа.
Проследи я с поглед, докато се изгуби сред тълпата забързани пътници, и го обзе завист към стария му приятел. Толкова много пари. Такава великолепна жена с екзотичен чар и финес.
Сепна го високоговорителят, който обяви неговия полет. Санди тръсна глава и се зачуди как е възможно да завижда на човек, който вероятно щеше да прекара следващите десет години в очакване на екзекуцията си. Стотина лакоми адвокати го дебнеха да му одерат кожата, търсейки парите.
Завист! Седна на мястото си — отново първа класа — и чак сега почувства мащаба на ролята си като защитник на Патрик.
Ева взе такси до луксозния хотел на Саут Бийч, в който бе прекарала нощта. Щеше да остане там няколко дни, в зависимост от събитията в Билокси. Патрик й бе казал да не се задържа на едно и също място повече от четири дни. Беше се регистрирала под името Лия Пирис и сега разполагаше със златна кредитна карта на същото име. Адресът й бе в Сау Паулу.
Преоблече се бързо и отиде на плажа. Беше средата на следобеда, плажът бе пълен с хора и това бе добре за нея. Плажовете на Рио също бяха винаги многолюдни, но там навсякъде срещаше приятели. Сега беше чужденка, поредната безименна красавица с изрязани бикини, която се припича на слънце. Искаше да се прибере у дома.
11
Мина цял час, докато Санди успее да проникне през високите зидове на военноморската база. Новият му клиент не го бе улеснил ни най-малко. Никой не го очакваше и се видя принуден да прибегне до обичайния репертоар на адвокатите — заплахи за светкавични съдебни дела, за телефонни разговори със сенатори и други високопоставени личности, гръмки и гневни оплаквания срещу всевъзможни нарушения на човешките права. Пуснаха го в канцеларията на болницата по мръкнало и той се приготви за нова офанзива. Но този път сестрата чисто и просто се обади на Патрик.
Стаята му беше тъмна, осветена единствено от синкавите отблясъци на телевизора — футбол от Бразилия. Двамата стари приятели си стиснаха ръце. Не се бяха виждали от шест години. Патрик се бе завил с чаршафа до брадичката, за да скрие раните си. За момента футболът сякаш бе по-интересен и по-важен от всичко останало.
Санди бе очаквал по-сърдечна среща, но бързо се приспособи към сдържаната атмосфера. Огледа лицето на Патрик, като се стараеше да не се вторачва прекалено. Беше слабо, почти изпито, с малко по-квадратна брадичка и по-остър нос. Би могъл да мине за някой друг, ако не бяха очите. А и гласът несъмнено бе неговият.
— Благодаря, че дойде — каза Патрик. Говореше тихо, сякаш му струваше голямо усилие на тялото и мисълта.