Пътешествие около света за 80 дни

А и какво щеше да се прави с Киуни? Какво щяха да правят с един толкова скъпо купен слон? Но Филиас Фог вече беше взел решение по този въпрос.

— Парсиецо — каза той на водача, — ти ни служи вярно и предано. Платих ти за работата, но не и за предаността. Искаш ли този слон? Твой е.

Очите на водача блеснаха.

— Ваша светлост ми дава цяло състояние! — извика той.

— Приеми, водачо — отговори господин Фог, — аз пак ще ти бъда длъжник.

— Това е чудесно! — извика Паспарту. — Вземи го, приятелю! Киуни е добро и храбро животно!

Той отиде при животното, даде му няколко парченца захар и каза:

— Вземи, Киуни, вземи, вземи!

Животното изръмжа доволно. После хвана Паспарту през кръста, обви го с хобота си и го вдигна чак до главата си. Паспарту не се изплаши и погали животното, което леко го свали на земята, а на свой ред почтеният младеж му отвърна със силно потупване по хобота за сбогом.

Малко след това Филиас Фог, сър Франсис Кромарти и Паспарту, заели местата си в удобен вагон, в който най-хубавото място заемаше госпожа Ауда, се понесоха с пълна пара към Бенарес44.

Най-много осемдесет мили делят този град от Алахабад и те бяха изминати за два часа.

През това време младата жена се съвзе напълно. Упойващите пари на ханг се бяха разнесли. Какво беше учудването й да се озове във влака, облечена в европейски дрехи, сред напълно непознати пътници!

Най-напред спътниците й се погрижиха и я свестиха с няколко глътки ликьор. После бригадният генерал й разказа историята. Той подчерта жертвоготовността на Филиас Фог, който не се бе поколебал да заложи живота си, за да я спаси, и развръзката на приключението, която се дължеше на смелото въображение на Паспарту.

Господин Фог го остави да говори, без да пророни и дума. Паспарту засрамено повтаряше: „Нямаше нужда!“

Госпожа Ауда благодари на спасителите си повече с пролети сълзи, отколкото с изречени думи. Хубавите й очи по-добре от устните й показваха нейната признателност. После мисълта й се върна към сцените на сати. Тя още виждаше тази индийска земя, където още я очакваха толкова много опасности, и тя ужасено потръпна.

Филиас Фог отгатна мислите на госпожа Ауда и за да я успокои, й предложи, впрочем много хладно, да я отведе в Хонконг, където да остане, докато нещата утихнат. Госпожа Ауда прие това предложение с признателност. В Хонконг живееше един неин роднина — парсиец като нея, и един от най-големите търговци на този напълно английски град, макар че се намира на китайския бряг.

На обяд в дванадесет и половина влакът спря на гарата в Бенарес. Браманските предания твърдят, че този град се намира на територията на древния Кази, който някога висял във въздуха, между зенита и надира, като гроба на Мохамед. Но в това по-реалистично време Бенарес, индийската Атина по думите на ориенталистите, се намираше чисто и просто на земята и Паспарту успя да види за миг неговите тухлени къщи, плетени колиби, които му придаваха съвсем печален вид, без какъвто и да било местен колорит.