Десетият праведник

— Не те разбирам. Мисли каквото щеш за мен, обаче не те разбирам. Колко пъти си залагала живота си на карта? Днес можех да те застрелям, преди да усетиш какво е станало. А ако бяхме група… Ти само си чувала за хората на Баумщед, но всъщност не ги знаеш що за стока са. Не, не… — Той махна с ръка. — Това последното го взимам назад. Сигурно си срещала и по-лоши. С две думи… ясно ти е какво искам да кажа. Защо го правиш? Защо всички вие — ти и другите като теб — отказвате да приемете тая проста истина: светът е полетял в пропастта и нищо не може да го спре? Остава ни само едно — да се вкопчим кой в каквото намери и да изчакваме последния удар с надеждата да оцелеем. Цялата ваша наука не ви помогна, когато беше на върха на славата си, когато разполагахте с огромни мощности, техника, хора, компютри. С какво ще ви помогне сега?

Тя се усмихна, разкривайки редица ситни бели зъби.

— Сеньор Калвера…

— А? — сепна се Николай.

— Сеньор Калвера — повтори жената. — Имаше един такъв филм, много стар — „Седемте храбреци“ или нещо подобно… Седем стрелци решават да защитят мексиканско село от банда разбойници. Повечето от тях загиват, но в крайна сметка спасяват селото. И шефът на бандата, сеньор Калвера, преди да умре, отчаяно пита: защо? Какво ги е накарало да се пожертват за някакви си дрипави селяни?

— Гледал съм го — прекъсна я Николай. — Три пъти съм го гледал и за твое сведение се казва „Великолепната седморка“. Хубаво, нека да съм Калвера… или онзи, Хари, дето умря спокойно едва когато го излъгаха, че залогът е планина от злато. Е, добре, къде е ТВОЕТО злато? Шепа хартии, с които си въобразяваш, че правите нещо. Нищо не правите! Нищо! Тъкмо вашата проклета наука ви стяга като с окови и ви кара дори пред смъртта да вярвате в чувалите със злато. Днес то е черно, скъпа! И радиоактивно. Включвате ли това в сметките си? Не, вие се вкопчвате в спомените за някогашното могъщество на науката и искате да мерите живота с вехтите мерки. Ех, няма да стане! Няма да стане, и толкоз. Защото старата наука е изградена на старите природни закони. Новата ще трябва да изчака — петдесет, сто или Господ знае колко години, но да изчака. Ще трябва да се отърси от всичко, което е било вярно някога, обаче днес не е. Да събере сведения за истинския свят, да натрупа опит. И този опит да ви го дадем ние, които се мъчим да оцелеем. Ако две и две вече е пет, можете цял живот да седите над мухлясалите си книги, без да го разберете… Някой ден ще го открие най-обикновен селянин — и това ще бъде истинската наука. Останалото е заблуда.