Сън срещу събота
- Автор: Тинчева-Еклесия Мариана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сън срещу събота». Краткое содержание книги:
— Невиннице, разбирам твоя копнеж за знания, ала едничка в града и из цяло Българско — какво можеш да сториш? — той повдигна плитката на гърба й, после погали косите. — Така е било по земите ни отвеки, така е до днес!
Даскалът замълча, пръстите му докоснаха овлажненото лице на Анастасия и сам намери потребно да продължи.
— Зная, че няма да бъде дълго така, детето ми. И с ума си усещам, че не бива да бъде така!
Изведнъж настана такава неведома тишина, че се чуваше само моминското дишане. Девойката скочи, провря се през живия плет от мъже и жени и побягна в църковния двор да се скрие. Пенчо, изправен до Влад Петков, отпрати подир нея очи наедно с всички, после наведе глава и устните му беззвучно прошепнаха:
— Прости й, Господи, тя е невинна! Аз вградих конче от ширитчето на косите й в дувара на школото и й казах, че камъните пренасям заради нея… Прости й, Господи, не допускай да чуе от хорски уста, че е безсрамница, защото аз й казах да учи с момчетата. Мой е грехът, жаждата беше нейна… и трябва да я опазя! — Пенчо си тръгна.
Анастасия помисли, че вратата на църквата по това време трябва да е залостена, но като натисна с гърди, неочаквано скокна през прага. Стените — студени, окадени, влажни, я посрещнаха с мирис на восък и изгорял тамян. Само иконостасът светеше от озарението навън: момичето се хвърли на пода и сякаш от самата земя излизаха хриптения и думи наедно:
— Боже, Ти, който виждаш и повеляваш деянията ми, прости! Аз обичам една светица по име Евгения повече от Теб, защото очите ми я видяха жива. Пресели ме цялата в незабвение нейно! Дай ми сили и разум да изпълня надеждите й, дай ми упование за бъднини!…
Анастасия вдигна ръка към олтара, сякаш искаше да докосне чудотворната икона на св. Георги. Зад гърба си дочу стъпки. Богочестивата майка Евгения приседна в тъмния ъгъл.
От стените политна ехо на богославни песнопения.
10.
ЗА КАРЛОВО
До МЪДРОУЧЕНИЯ Г-Н РАЙНО ПОПОВИЧ11
Прегръщам ваша обична ученост като вседушевно ви молитствувам. Писмото от 16 м. м. януари приех със задоволство и твърде се зарадвах, като се научих за вашето добро състояние. И аз по божия милост съм досега добре със здравето…
По-рано ви препоръчах писмено един ученик и вече чакам установяването ви за учител, за да го настаня при вас. Но сега ви натоварвам с друга нова молба. Майка ми преди години взе момиче на един беден човек и го научи на обикновено писмо. Сега иска да го научи и на славянски и да го нареди за учителка в Плевен, за да учи девойките. Това прави майка ми за своя душа. Научих от кир Данаил, че ваша ученост имате сестра калугерка. Ако може тя да приеме това момиче, пишете ми да го пратя след Великден, за да се упражни няколко време при сестра ви.
Тази молба пиша накратко, а годините ви да бъдат от бога твърде много и прерадостни.