Тъмната кула

По време на разговора им безногата жена се бе придърпала по-близо до металното същество пред нея — както си изясни, ни най-малко не бе забравила обичайния си начин на придвижване заради обстоятелството, че известно време имаше цели крака — и прочете името, серийния номер и функционалното предназначение на робота, изписани на закрепената на гърдите му табличка.

— Найджъл ДНК 45932, веднага хвърли тази шибана стъклена кутия и кажи „благодаря, сай“!

Роботът (ДОМАШЕН ПОМОЩНИК, както пишеше под серийния му номер) пусна инкубатора и изскимтя, когато приспособлението се разби с трясък на пода.

Тъмнокожата жена вече съвсем се бе приближила до робота и изведнъж откри, че трябва да се пребори с моментния страх, който я овладя, преди да протегне ръка и да улови трипръстата длан на робота. Трябваше да си напомни, че това не беше Анди от Кала Брин Стърджис и че Найджъл нищо не знаеше за робота-вестоносец. Не бе изключено създателите на робота-иконом да го бяха снабдили с достатъчно сложен позитронен мозък, за да жадува за отмъщение — като Анди например, — но не бе изключено и обратното, а Сузана знаеше много добре, че напразните надежди не водеха до нищо добро.

Въпреки това се надяваше, че Найджъл е различен.

— Найджъл, вдигни ме.

Механизмите на робота започнаха да жужат, когато се наведе към нея.

— Не, сладурче, трябва да дойдеш малко напред… Там, където си застанал, има само натрошени стъкла.

— Моля за извинение, мадам, но съм сляп. И, доколкото си спомням, вие бяхте тази, която ме ослепи.

Супер. Дойдохме си на думата.

— Чуй ме добре — започна тъмнокожата жена, надявайки се, че гневният й тон ще прикрие страха й. — Малко трудно ще ти намеря нови очи, ако не ме вдигнеш, чаткаш ли? Затова се размърдай! Времето лети.

Найджъл пристъпи напред, а стъклото захруптя под тежките му стъпки. Сузана едва потискаше желанието си да запълзи назад, ала когато Домашният помощник я хвана, докосването му беше нежно и внимателно. Той я вдигна внимателно във въздуха, сякаш беше младоженец, а тя — неговата невеста.

— Сега ме занеси до вратата.

— Мадам, моля за извинение, но в Шестнайсетицата има много врати. А под замъка има още повече.

Безногата жена дори не се опита да скрие любопитството си:

— Много ли? Колко? Кратка пауза.

— Бих казал, че в момента функционират петстотин деветдесет и пет.

Сузана веднага пресметна, че пет, девет и пет прави деветнайсет. Чиссит.

— Имаш ли нещо против да ме отнесеш до вратата, през която влязох тук, преди да започне престрелката? — безногата жена посочи към далечния край на просторната зала.

— Не, мадам, но за съжаление ще трябва да ви уведомя, че от това няма да има никаква полза — Найджъл говореше със същия звучен глас. — Този портал, НЮ ЙОРК №7 / ФЕДИК, е еднопосочен. — Кратка пауза и цъкане на релета в стоманения купол на главата му. — Пък и не знам дали знаете, но той изгоря последния път, когато бе използван. Или както бихте се изразили вие, стигна до полянката в края на пътя.