Тъмната кула

— Vai, vai, los monstros pubes, tre cannits en founs! — крещеше зъбатият главен готвач на младите съдомиячи. Още не беше забелязал Джейк, за разлика от едното момче — котарака. Той присви уши към главата си и засъска. Без да се колебае, младият стрелец хвърли оризията, която държеше в дясната си ръка. Тя звънна в изпълнения с пара въздух и сряза шията на човека-котка с такава лекота, сякаш беше нагорещен нож, потъващ в масло. Отделената от туловището глава цопна в умивалника сред фонтан от пръски, а зелените й очи продължаваха да блестят.

— San fai, can dit los! — изкрещя готвачът. Или не беше видял какво бе станало, или още не можеше да го проумее. Когато се обърна към Джейк, момчето видя, че очите му, разположени дълбоко навътре под ръбестото му чело, са сиво-сини и мътни, но все пак човешки. Младият стрелец изведнъж осъзна какво представляваше това същество — някакъв чудовищен, интелигентен глиган. Което означаваше, че готвеше най-близките си родственици. Но като се замислиш, това изглеждаше напълно нормално за „Дикси Пиг“.

— Can foh pube ain-tet can fah! She-so pan! Vai! — това бе адресирано към Джейк. След което, за да доведе абсурдната ситуация до краен предел, добави; — Кат’ не щеш да миеш съдовете, хич и недей да започваш!

Другият съдомияч — човекът — извика нещо, навярно предупреждавайки шефа си за опасността, ала глиганът не му обърна никакво внимание. Изглежда, смяташе, че след като Джейк е убил единия от помощниците му, сега просто бе длъжен да заеме мястото му.

Младият стрелец хвърли втората чиния и тя разсече гърлото на готвача, прекъсвайки бръщолевенето му. Поне три литра кръв плиснаха върху нагорещената плоча вдясно от глигана. Бясното цвърчене бе последвано от отвратителна воня на изгоряло, а главата на двуногата свиня се килна първо наляво, после назад, но не се отлепи от торса му. Двуметровото създание направи две неуверени крачки наляво и прегърна печащото се на шиша прасе. Черепът на готвача клюмна на дясното му рамо, а едното му око се вторачи в замъглените от парата флуоресцентни лампи. Високата температура залепи дланите на бивнобрадавичестото същество и те започнаха да се разтапят. После чудовището се строполи върху желязната решетка и пламъците обгърнаха туниката му.

Джейк се извърна тъкмо навреме, за да види втория кухненски помощник, който се приближаваше към нето с касапски нож в едната ръка и сатър в другата. Младият стрелец извади още една оризия от платнената торба, но не я хвърли, макар че гласът в главата му то караше да я хвърли, да я хвърли, да направи на копелето онова, което Маргарет Айзенхарт веднъж бе нарекла „дълбока подстрижка“. Този израз бе накарал другите Сестри на Оризия да се засмеят гръмко. Въпреки силното си желание да запрати чинията по мияча, Джейк се въздържа.