Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Дишайки тежко, тя покри изцапаното с кръв личице на бебето с целувки, докато не заприлича на пияна жена, опитваща се да си сложи червило. Ничията дъщеря се смееше и целуваше пухкавата двойна брадичка на новороденото, зърната му, пънчето, щръкналия му пенис, вдигайки го все по-нагоре е треперещите си ръце. Детенцето, което възнамеряваше да нарече Мордред, я гледаше отвисоко, а на лицето му бе изписан същият комичен израз на изумление. Когато майка му целуна коленете му и всяко пръстче на краченцата му, Сузана чу за пръв път в тази зала примлясващите звуци, съпровождащи кърменето; ала вместо Мордред да суче от майка си, тя смучеше миниатюрните му пръстчета.
ТРИ
„Твоето дете е гибелта на моя дин — хладно си помисли Сузана. — Ако не мога да сторя нищо друго, поне ще се опитам да го застрелям с пистолета на Скоутър. Това едва ли ще ми отнеме и две секунди.“
Като се имаше предвид бързината й — светкавичните й рефлекси на стрелец — повече нямаше и да й трябват. Обаче изведнъж откри, че не може да помръдне. Беше очаквала множество варианти за развоя на тази драма, но не и лудостта на Мия, и сега не знаеше как да действа. Внезапно й хрумна, че всъщност бе извадила голям късмет, когато връзката между тях, осигурена от технологията на „Норт Сентрал Позитроникс“, се бе разпаднала навреме. Ако не бе станало така, навярно сега щеше да бъде луда като Мия.
„Ами ако възстановят тази връзка, сестричке — не смяташ ли, че е най-добре да действаш сега, докато все още имаш тази възможност?“
Само че не можеше и точно там бе проблемът. Беше се превърнала в статуя, хипнотизирана от случващото се около нея.
— Достатъчно! — отсече Сейър. — Работата ти не е да го мляскаш, а да го кърмиш! Ако искаш да остане при теб, побързай! Дай му да суче! Или да му потърся кърмачка? Знаеш ли колко жени ще дадат очите си за такава възможност…
— Да… не… си… ПОСМЯЛ! — смеейки се, извика ничията дъщеря, но измъкна дясната си гърда от горната част на бялата нощница, която носеше, и приближи бебето към набъбналото зърно. Сузана разбираше защо Мия така привличаше мъжете — дори и сега гърдата й представляваше съвършена, увенчана с корал полусфера, предназначена по-скоро за мъжка ръка и страст, отколкото за бебешка уста. За момент мъничето я изгледа с недоумение, а личицето му се удари в зърното и се отдръпна от него, но след това се наведе, розовата му устичка обхвана щръкналата цицка и то започна да суче.
Ничията дъщеря погали сплъстените от кръв къдрици на пеленачето, без да спира да се смее. На Сузана този смях й приличаше на писък.
Тежки стъпки изтрополиха по пода — към събраните легла се приближаваше робот. Изглеждаше досущ като Анди, робота-вестоносец — същия кльощав, дългунест вид, същите електриковосини очи, същото лъскаво, снабдено с многобройни шарнири тяло. В ръцете си държеше голяма стъклена кутия, излъчваща зеленикава светлина.
— За какво е тази шибания? — попита Сейър. Гласът му звучеше раздразнено и недоверчиво.
— Инкубатор обясни Скоутър. — По-добре да се презастраховаме, вместо да съжаляваме впоследствие.
Лекарят се обърна към робота и кобурът, закачен на рамото му, се люшна към Сузана. Това беше прекрасна възможност — най-добрата, която някога щеше да има, — и тъмнокожата жена знаеше това, ала преди да успее да грабне пистолета, мъничето на Мия се промени.
ЧЕТИРИ
Сузана видя червената светлина, пробягваща по гладката кожа на бебето — от темето до петичката с родилното петно. Това не беше отражение — тъмнокожата жена можеше да се закълне, че сиянието се излъчваше от младенеца. Както и преди, бебето лежеше върху изпразнения корем на Мия, притиснало устичка към зърното й, когато изведнъж червената светлина бе последвана от чернота, обгръщайки със светкавична бързина тялото на малкия Мордред, докато не го превърна в тъмен гном, негатив на розовото бебенце, излязло от утробата на ничията дъщеря преди броени минути. В същото време тялото му започна да се сбръчква, крачетата му потънаха в коремчето му, а главата му се плъзна надолу към шията, която се бе издула като на жаба, повличайки със себе си и гърдата на Мия. Сините му очи изведнъж станаха катраненочерни, след което отново възвърнаха предишния си цвят.