Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Сузана се опита да закрещи, но не можа.
По туловището на новороденото изникнаха големи тумори, които се спукаха и оттам се показаха дълги крайници. Белегът на петата му се запази, но сега се бе преместил на корема му и наподобяваше пурпурния рисунък на паяка черна вдовица. Да, точно така — на корема на Мия сега лежеше едър паяк. Бебето обаче не бе изчезнало напълно някакъв бял израстък стърчеше на гърба на противното членестоного. Доколкото Сузана можеше да види, той представляваше миниатюрно, деформирано лице с блестящи сини точици — очи.
— Какво по… — попита ничията дъщеря, докато отново се надигаше на лакти. От гърдите й шуртеше кръв, която многокракото същество пиеше като мляко, без да разлее нито капка. Сейър стоеше до Мия, застинал неподвижно като истукан, с отворена уста и очи, които сякаш всеки момент щяха да се изстрелят като гюллета от черепа му. Каквото и да бе очаквал от това раждане — каквото и да му бяха казали да очаква — определено не беше това. Шокираното му изражение извика злобна радост у Дета — мъжът с жълтия блейзър приличаше досущ на комика Джак Бени миг преди да разсмее публиката.
В продължение на няколко секунди, изглежда, само Мия разбираше какво се случва, понеже лицето й започна да се удължава от ужас и болка. После усмивката й се възвърна — досущ ангелската усмивка на мадоната. Тя се протегна и погали продължаващото да се променя създание на гърдите й — черния паяк с миниатюрната човешка глава и червеното петно на мъхестия корем.
— Не е ли прекрасен? — изкрещя тя. — Нима синът ми не е прекрасен, нима не е ослепителен като лятно слънце?
Това бяха последните й думи.
ПЕТ
Лицето й не се вкамени, а застина. Бузите, челото и гърлото й, които бяха станали пурпурни от напъването и родилните болки, сега бяха придобили восъчния оттенък на цветове на орхидея, а погледът на блестящите й очи бе прикован в една точка. На Сузана изведнъж й се стори, че наблюдава не жената, лежаща на болничния креват, а рисунката на тази жена. Изключително майсторска рисунка, каквито правят на хартия с въглен и пастелни цветове.
Тъмнокожата жена си спомни как се бе върнала в хотел „Плаза Парк Хаят“ след първото си посещение на замъка Дискордия и как бе отишла във Федик след последното си съвещание с Мия. Как небето, замъкът и зъберите на крепостната стена се бяха разкъсали на две. Изведнъж, сякаш мисълта й го бе предизвикала, лицето на ничията дъщеря се раздра от линията на косата до брадичката. Изцъклените й, помътнели очи паднаха на една страна, устните й се разцепиха и внезапно образуваха двойна усмивка, а от пукнатината на лицето й не шурна кръв, а някакъв бял прах с дъх на спарено. Сузана си спомни думите на Т.С. Елиът
(кухи хора пълнени хора глава натъпкана със слама)
и Луис Карол
(да, ти си само една колода карти)
и в този миг дан-тетът на Мия надигна отвратителната си глава от първото си угощение. Сплесканата му е кръв уста се разтвори и той изправи горната половина на тялото си, опирайки се със задните си крайници на корема на мъртвата си майка, след което протегна предните си пипала към лежащата наблизо Сузана.
Отвратителното същество нададе тържествуващ крясък и ако бе избрало точно този момент, за да атакува другата жена, която го бе износила, съпругата на Еди Дийн по всяка вероятност би умряла заедно с Мия. Вместо това то насочи вниманието си към разлятата гърда, откъдето бе вкусил първо мляко, а после кръв… и я откъсна. Звукът от дъвченето му беше отвратителен — влажен и мляскащ. Миг по-късно чудовището се напъха в дупката, която бе направило, и бялото му човешко лице изчезна, докато белият прашец засипваше сплесканата физиономия на ничията дъщеря. Чу се гаден засмукваш звук — сякаш издаван от някаква огромна машина — и Сузана си помисли: „То изпива и последните капки течност, останали в нея, изцежда я до капка! Вижте го само! Вижте го как се подува! Като пиявица на шията на кон!“
Точно в този момент някой заговори на перфектен английски, с интонацията на истински британски джентълмен:
— Моля да ме извините, господа, но искам да ви попитам дали инкубаторът ще ви трябва в крайна сметка? Ситуацията се оказа доста различна, ако не възразявате, че го изтъквам.
Този глас освободи от вцепенението тъмнокожата жена. Тя се повдигна на едната си ръка и сграбчи пистолета на Скоутър с другата. После дръпна, но оръжието бе закопчано с ремък, минаващ през дръжката му, който не му позволяваше да излезе от кобура. Тогава показалецът й намери копчето на предпазителя и го освободи, след което насочи пистолета — както си беше в кобура — към гърдите на лекаря.