Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Сузана бе видяла същото и от другата страна на вратата, ала под думите ЗВУКОВ КОД ЗА ДОСТЪП ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН се виждаше следното съобщение, мигащо в зловещо червено:
СЕДЕМ
— Какво искате да направя сега, мадам? — попита Найджъл, вежливо както винаги.
— Спусни ме на земята, сладурче.
Сузана си помисли какво ли щеше да стори, ако домашният помощник откажеше да изпълни заповедта й, ала роботът се подчини без никакви колебания. Използвайки ръцете и остатъците от краката си, тъмнокожата жена се затътри към бленуваната цел и се подпря е длани на вратата. Имаше усещането, че не е изработена нито от дърво, нито от метал и й се стори, че чува едва доловимо бръмчене. Замисли се дали да произнесе думата „чиссит“ — нейния вариант на „Сезам, отвори се“ на Али Баба — но реши да си замълчи. На вратата нямаше дори дръжка. Еднопосочна означаваше еднопосочна, каза си тя. Нямаше смисъл от глупости.
(ДЖЕЙК!)
Безногата жена изпрати тази мисъл, напрягайки всичките си сили.
Никакъв отговор. Нито дори онази тихичка
(уимоуи)
безсмислена дума. Тя изчака още малко, след което се обърна и седна, облягайки се с гръб на вратата. Изсипа резервните патрони между разтворените си колене и вдигна валтера с дясната си ръка. Добро оръжие, реши Сузана, когато си застанал с гръб към заключена врата. Допирът на дръжката му й харесваше, а тежестта на валтера й вдъхваше увереност. Едно време, много отдавна, тя и другите използваха един протестен метод, наречен „пасивна съпротива“. Лягаха на пода на столовата, като прикриваха е ръце корема и половите си органи. Не отговаряй на тези, които те удрят, ритат, ругаят и псуват на майка. Пей в оковите си като някогашните роби, гребящи на галерите. Какво ли биха казали някогашните й приятели, ако я видеха сега?
— Знаете ли какво си мисля? — рече им Сузана. — Вашата пасивна съпротива за нищо не става. Тя е равносилна на смърт.
— Мадам?
— Не ми обръщай внимание, Найджъл.
— Мадам, позволете да попитам…
— Какво правя ли?
— Именно, мадам.
— Чакам един приятел, Чъмли — въздъхна безногата жена. — Просто чакам един приятел.
Помисли си, че ДНК 45932 ей сега щеше да й напомни, че се казва Найджъл, но роботът не направи така. Вместо това попита колко дълго възнамерява да го чака. „Докато не замръзне адът“ — информира го Сузана. Последва дълга пауза, след което домашният помощник пръв наруши мълчанието:
— Мога ли вече да си тръгвам, мадам?
— Как ще видиш накъде да вървиш?
— Превключих на инфрачервен диапазон. Не е като триизмерната макровизия, но ще докретам криво-ляво до ремонтния център.
— Там имаш кой да се погрижи за теб? — попита тъмнокожата жена с едва доловима нотка на любопитство. Тя натисна бутона, освобождаващ пълнителя на валтера, после го пъхна обратно в дръжката, изпитвайки истинска наслада от металическото изщракване, с което той си дойде на мястото.
— Не мога да го гарантирам със сигурност, мадам — отвърна Найджъл. — Вероятността там да има специалист, който да ме ремонтира, е много мажа — може би по-малка от един процент. Ако никой не ми помогне, ми остава единствено да чакам — също като вас.
Безногата жена кимна, усещайки как умората изведнъж я връхлита като цунами, и си помисли, че точно тук завършва нейният поход — тук, пред гази врата, където ще си остане завинаги. Ала в никакъв случай не трябваше да се предава. Предаваха се страхливците, не и стрелците.
— Пожелавам ти всичко добро, Найджъл — благодаря ти, че ме донесе дотук. Дълъг живот и приятни нощи. Надявам се да ти инсталират нови очи. Извинявай, че те ослепих, ала се намирах в доста напрегната ситуация и не знаех на чия страна си. — Всичко най-добро и на вас, мадам.
Сузана кимна. Найджъл се обърна и когато излезе от ротондата, тя остана сама пред портала, водещ към Ню Йорк. Седеше тук, облегнала гърба си на вратата, и чакаше Джейк. Ослушваше се за Джейк.
Ала единственото, което чуваше, беше скърцащото, дрезгаво бръмчене на машините в стените.
Пета глава
В джунглата, необятната джунгла
ЕДНО
Единствено заплахата, че отрепките и вампирите могат да убият Ко, накара Джейк да забрави за желанието си да умре заедно с татко Калахан. Без да губи време в излишни колебания, той закрещя
(КО, ПРИ МЕН!)
с цялата мощ на вътрешните си сили и Ко заприпка след него, без да изостава нито крачка. Момчето профуча покрай отрепките, които стояха като хипнотизирани от костенурката, и се насочи към вратата с надпис „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕНИ“. От оранжево-червения полумрак на голямата зала бяха попаднали сред ослепително бяла светлина, а обонянието им бе атакувано от острия мирис на прегоряло. Гореща и влажна пара го удари в лицето,