Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Сейър направи крачка встрани зад робота, вдигнал високо ръце. Воят на сирената и бръщолевенето на братовчеда на Анди пречеха на Сузана да чуе какво казва, ала тя успя да разчете думите по движението на устните му: „Предавам се, не вярвате ли на честната ми дума?“
Тъмнокожата жена се подсмихна вътрешно на този забавен въпрос, без да осъзнава, че устните й наистина се разтеглиха в усмивка. Ала тази усмивка бе лишена от каквато и да е веселост и съжаление и означаваше само едно — ако разполагаше с време, би накарала отрепката с жълтия блейзър да оближе чуканчетата на краката й, както той бе заставил Мия да оближе ботушите му. Но време нямаше. Сейър разчете присъдата си в усмивката й и се обърна, за да побегне, ала Сузана го простреля два пъти в тила — веднъж за Мия и веднъж за татко Калахан. Черепът на отрепката експлодира сред фонтан от кръв и мозък. Той се подпря на стената, опитвайки се да се задържи за един рафт с някакви апарати и припаси, след което се строполи мъртъв на пода.
Сега Сузана взе на мушка бога-паяк. Миниатюрното човешко лице на косматия му гръб се обърна към нея, а сините очи, чиято прилика с очите на Роланд бе смразяваща, заблестяха.
— Не, не можеш! Не бива! Аз съм единственият син на Краля!
„Не мога ли? — отвърна мислено тъмнокожата жена, прицелвайки се в многокраката гадина. — О, сладурче, сега ще разбереш, че… ужасно… ГРЕШИШ!“
Ала преди да успее да натисне спусъка, зад гърба й отекна изстрел и куршумът профуча на милиметри от нея, парвайки я по шията. Сузана реагира светкавично — обърна се и се хвърли странично в прохода между леглата. Явно една от отрепките, които бяха избягали, бе размислила и се беше върнала. Безногата жена изпрати два куршума в гръдния му кош, с което го накара да съжали за решението си.
Тя се обърна, жадна за повече — да, искаше точно това, беше създадена за това и щеше да е навеки признателна на Роланд, задето й бе показал истинската й същност, — ала другите или бяха умрели, или бяха избягали. Паякът се спускаше с многобройните си крака по ръба на леглото, оставяйки кухия труп на майка си зад гърба си. Бялото му бебешко лице се завъртя към Сузана.
— Ще постъпиш правилно, ако ме оставиш да си отида, Чернилке, защото…
Безногата жена стреля по него, ала се препъна в протегнатата ръка на Човека-ястреб и куршумът, който щеше да убие чудовището, се отклони встрани, откъсвайки един от осемте му мъхнати крайника. Жълтеникавочервена течност, приличаща повече на гной, отколкото на кръв, потече от мястото, където кракът се съединяваше с туловището. Съществото изпищя от болка и изненада. Писъкът му се изгуби на фона на виещата сирена, ала Сузана го чу съвсем ясно в главата си.
— Ще си платиш за това! Баща ми и аз ще ти го върнем тъпкано! Ще направим тъй, че да ни молиш да те убием! Точно тъй ще сторим!
— Няма да имаш този шанс, сладурче — отвърна му тя, стараейки се да вложи в тази мисъл максимум увереност, понеже не искаше гнусната твар да разбере това, в което се бе убедила току-що — в пистолета на Скоутър нямаше повече патрони. Тя се прицели внимателно в паяка, който побърза да избяга, като първо се шмугна зад виещия робот, а после се изгуби в мрака на вратата.
Добре. Е, не беше най-добрият възможен изход, откъдето и да го погледнеш, но поне беше жива, а това изобщо не беше малко.
Пък и обстоятелството, че всички от отряда на Сейър бяха мъртви или избягали, също не беше за подценяване.
Сузана захвърли пистолета на Скоутър и си избра друг — този път „Валтер ППК“. Измъкна го от кобура на Строу, а после пребърка джобовете му, където откри половин дузина патрони. Помисли си дали да не прибави и електрическия меч на вампира към въоръжението си, но после реши да го остави, където си беше. Познатото оръжие винаги е по-добро от непознатото.
Тъмнокожата жена се опита да се свърже с Джейк, ала шумът на сирената й пречеше да чуе и собствените си мисли. Ето защо се обърна към робота и се опита да му изпрати следното съобщение:
— Ей, голямо момче! Какво ще кажеш да изключиш тая шибана сирена, а?
Нямаше никаква представа дали опитът й ще се окаже успешен, ала стана точно така. Мигновено се възцари божествена тишина, плътна и осезаема като коприна. Настъпилото затишие беше не само приятно, но и необходимо. Ако враговете й предприемеха контраатака, щеше да чуе приближаването им. Сузана дори се надяваше да стане така и искаше неприятелите й да дойдат, без да й пука има ли в това смисъл или не. В ръката й имаше зареден пистолет, а кръвта й кипеше. Това бе единственото, което беше от значение.