Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Какво, мам… — започна Скоутър, ала в този момент тъмнокожата жена натисна спусъка със средния си пръст, като същевременно дръпна с всички сили оръжието към себе си. Ремъците, крепящи кобура за рамото на лекаря, издържаха, но по-тънкият, който минаваше през ръкохватката му, се скъса, и докато Скоутър падаше настрани, опитвайки се да разгледа димящата черна дупка в бялата си престилка, Сузана придоби пълен контрол над оръжието. Простреля Строу и вампира зад него — този с електрическия меч. За миг вампирът продължи да стои изправен, взирайки се като хипнотизиран в бога-паяк, който така напомняше на детенце в началото, след което тъмносинята му аура изчезна, последвана от плътта му. Празната му риза, затъкната в празните му сини дънки, остана за известно време във въздуха. После дрехите му се свлякоха на земята.
— Убийте я! — изкрещя Сейър, посягайки към пистолета си. — Убийте тая кучка!
Сузана се отдръпна от паяка, изгърбен над тялото на сплескващата се жена, която го беше родила, мъчейки се да свали шлема, докато се изтъркулваше от леглото. Черепът й бе пронизан от неистова болка, за която съпругата на Еди си помисли, че никога няма да отшуми, ала когато падна на пода, гадното устройство вече не беше на главата й. Каската увисна от едната страна на леглото, а от вътрешността й стърчаха кичури коса… нейната коса. Паякът, раздразнен от внезапното подръпване на майчиното му тяло, засъска ядосано.
Тъмнокожата жена се хвърли под леглото, когато серия изстрели отекнаха във въздуха. Един от куршумите рикошира в пружината и тя издаде силно ПРАНННГ. Видя стъпалата и косматите крака на плъхоглавата медицинска сестра и я простреля в коляното. Отрепката изпищя, обърна се и се отдалечи накуцвайки, като не спираше да вие от болка.
Сейър се наведе, насочвайки пистолета си към тази половина на импровизираното двойно легло, където лежеше Мия. В дюшека вече зееха три димящи дупки. Преди да пробие четвърта, един от крайниците на паяка го погали по бузата, разкъсвайки маската, която отрепката носеше, при което разкри косматата скула отдолу. Сейър извика ужасен и се отдръпна назад, а противното членестоного се обърна към него, издавайки подобни на мяукане звуци. Белият израстък е човешкото лице на гърба му засия, като че ли го предупреждаваше: стой далеч от храната ми. Сетне паякът отново насочи вниманието си към жената, която вече изобщо не приличаше на жена, а по-скоро напомняше на изключително древна мумия, от която бяха останали само прах и парцали.
— Бих казал, че случващото се е малко притеснително — отбеляза роботът, който продължаваше да държи инкубатора в ръце. — Мога ли да се оттегля? Ще се върна, когато ситуацията придобие някаква яснота.
Сузана изведнъж промени посоката си на движение и се измъкна изпод леглото. Две от отрепките си бяха плюли на петите. Джей, Човекът-ястреб, очевидно още не можеше да реши как да постъпи — да остане или да избяга? Тъмнокожата жена прекрати колебанието му, пускайки един куршум в покритата му с кафява перушина глава. Във въздуха се разхвърчаха пера и кръв.
Съпругата на Еди Дийн се поизправи, доколкото можеше, държейки се е една ръка за ръба на леглото, насочила пистолета на Скоутър пред себе си. Вече бе повалила четирима. Плъхоглавата сестра и още една от отрепките бяха избягали. Сейър бе захвърлил оръжието си и се мъчеше да се скрие зад робота с инкубатора.
Сузана застреля двамата останали вампири и отрепката, която приличаше на булдог — май се казваше Хейбър. Той не беше забравил за нея — дебнеше я, държейки пистолега си в готовност, и чакаше момента, в който да я порази. Тъмнокожата жена обаче го изпревари и изпита дълбоко удовлетворение, когато го видя как полита към земята. Хейбър, каза си тя, навярно беше най-опасният.
— Мадам, ако не ви затруднявам, бихте ли ми казали… — започна роботът и Сузана изстреля два куршума в стоманеното му лице, пръсвайки на парчета електриковосините му очи. Бе научила този трик от Еди. В този миг се разнесе оглушителният вой на сирена. Тъмнокожата жена имаше чувството, че ако го слуша твърде дълго, ще оглушее.
— ОСЛЕПИХА МЕ ПРИ ПРЕСТРЕЛКА С ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ! — измуча роботът със същия абсурден, тип „не бихте ли желали още една чаша чай, мадам“ акцент. — НУЛЕВА ВИДИМОСТ, НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ, КОД 7, ИЗВЕСТЯВАМ, ЧЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ ПОМОЩ!