Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Даниел взе телефонната слушалка и набра номера на жилището към „Свети Себастиан“. Отговори му непознат мъж, който се представи като отец Райън.
— Добър вечер — каза Елингтън. — Търся отец Каренца.
— Няма го.
— А имате ли представа кога ще се върне? Трябваше да се срещнем, но той не дойде.
— Съжалявам, но не знам.
В гласа на Райън не прозвуча напрежение или преструвка.
— Можете ли да ми кажете къде е? Как да се свържа с него?
Инстинктът подсказваше на Дан, че нещо не е наред. Имаше чувството, че приятелят му е изпаднал в беда.
— Не мога да ви кажа. Отец Каренца не е в страната. Замина за Рим.
— Какво? — Дан не можа да прикрие изненадата си. — Кога замина? Защо?
— Съжалявам, господине, но наистина не знам. Пътуването беше уредено от отец Собески, но и той не е тук. Не са ми известни никакви подробности. Все пак какво да предам? Кой го търси? Дан каза името си и затвори.
Какво ли правеше Питър в Рим? После всичко му се изясни. Старият Собески се бе обадил във Ватикана и оттам незабавно бяха привикали приятеля му.
Поуспокои се, но още се притесняваше защо Питър не му се беше обадил, преди да замине.
Е, утре не беше на работа и щеше да има предостатъчно време да намери Собески и да разбере къде точно е Питър и кога ще се върне. Дан включи телевизора и провери какви филми дават по кабелните програми.
Събуди го леко почукване на вратата. Телевизорът работеше. Дан потърка очи и разбра, че е проспал шпионския трилър.
Отново се почука. Шумът го разсъни напълно. Погледна часовника си и изненадан видя, че е два след полунощ. Кой ли тропаше в този час?
Отиде до вратата и погледна през шпионката. Мъж с черен костюм и шапка. Лицето му не се виждаше.
— Кой е? — попита Даниел.
— Отец Елингтън? — прошепна непознатият.
— Да?
— Аз съм детектив Бенджамино Ортис от нюйоркската полиция. Искам да ви задам няколко въпроса.
— Детектив, часът е два. Не можете ли да почакате до утре?
Последва кратко мълчание, после мъжът каза.
— Отче, отнася се до вашия приятел Питър Каренца…
Без да разсъждава, Дан отключи вратата. На прага стоеше висок широкоплещест мъж, облечен в черен, стилно ушит костюм и скъпа риза и вратовръзка. Лицето му беше слабо и загоряло от слънцето, а високите скули подчертаваха големите хлътнали черни очи. Не можеше да се определи на колко години е.
— Добър вечер, отче — каза непознатият и влезе.
Дан отстъпи. Мъжът се движеше с такава грациозност и устрем, че мигновено внушаваше уважение.
— Споменахте за приятеля ми Питър Каренца. Случило ли се е нещо?
— Не знам — отговори детективът. — Именно затова съм тук.
Той застана съвсем близо до Даниел. Излъчваше сила и заплашителност. Акцентът му не беше испански. Дан се намръщи. Нямаше причина да се страхува от един полицай… освен ако този човек не беше полицай. По дяволите! Защо отвори?
Непознатият сигурно прочете опасението, изписано на лицето му, и се приближи още.
— Какво има, отче? Усмихна ли се?
— Казахте, че сте детектив… Но не показахте значката.
— Защото излъгах. Прости ми, ако съм съгрешил, отче.
— Кой сте вие? Какво искате от мен?
— Търся Питър Каренца.
Мъжът сграбчи Дан за рамото и го принуди да седне.
— Трябва да поговорим.
— Вижте какво, искам, да знам какво става тук! Не можете да влезете в дома ми ей така и да…
Ударът дойде изневиделица. Беше толкова бърз и нанесен с такава сила, че се стовари върху Даниел като чук.
— — Не дрънкай глупости — изсъска мнимият детектив. Беше ужасно спокоен и делови. — Питър Каренца е твой приятел. Искам да знам къде е.
— В Рим.
— Не е в Рим. Току-що пристигнах оттам. Не ме будалай, отче!
Питър не беше в Рим? Какво ставаше? Този човек предполагаше, че Дан знае нещо повече.
— Тогава нямам представа къде е. Честна дума.
— Непознатият се усмихна.
— Повярвай ми, отче. Ако знаеш нещо за Каренца, ще разбера. Или ми кажи, или ще ти причиня огромна болка.
Даниел отпусна рамене. Болката в челюстта се притъпи. Ухото му спря да кънти. Погледна нападателя си. Този човек приличаше на влечуго.
— Вижте какво, нищо не знам! Трябваше да се срещнем в понеделник, но той не дойде. Едва тази вечер разбрах, че е бил изпратен в Рим.
— Вече не е там — каза непознатият, наведе се и се вторачи в очите на Дан.
— Приятелят ти избяга и се качи на самолета за Ню Йорк. Тук е от двайсет и четири часа.
— Избягал ли е? Да не е бил затворник?
— Нещо такова — усмихна се мъжът.
— Слушайте, казвам ви истината. Не знам къде е.