Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Голямата врата се отвори, Оскар влезе и застана с ръка на дръжката.
— Безмозъчни идиоти! — продължи Джарет. — Особено Макрей — той е идиот по рождение! Щом като не са знаели къде й как съм прекарал онова лято, трябвало е да проучат. Всеки с капка мозък би го сторил. Оскар, този човек си тръгва и повече няма да се връща. — Той се обърна и излезе през вратата, откъдето беше влязъл.
Не бях в настроение за още едно състезание по надчакване с Оскар. Тръгнах си — през голямата врата, през хола, по коридора — и излязох. За малко да си забравя шлифера, но го забелязах с крайчеца на окото си и си го взех. Не си направих труда да го обличам до колата, тъй като пороят беше преминал и сега само ръмеше.
Имах късмет, че не ме глобиха. Обикновено по магистралата карам с шейсет мили, но десетина пъти вдигнах почти седемдесет и това вероятно е мой личен рекорд по този маршрут. Сигурно зад това се криеше желанието ми да приключа с шофирането и да се заема с размишления, но явно нещо ме мъчеше, защото в един момент натиснах спирачката, отбих на тревата край пътя, извадих бележника си и записах имената и датите, които Джарет беше изредил. Излязох пак на магистралата и си казах на глас:
— Господи, ако не мога да се доверя дори на собствената си памет, най-добре да се откажа!
Точно в осем изкачих стъпалата пред старата кафява къща И си отключих. Улф беше в трапезарията. Надникнах, казах му, че ще хапна в кухнята и продължих натам. Фриц, който винаги вечеря в девет, седеше на високия стол пред голямата маса и се забавляваше с няколко глави артишок. Щом влязох, той завъртя очи и каза:
— А-а! Връщаш се невредим. Ял ли си?
— Не.
— Той се тревожеше за теб. — Фриц стана от стола. — Аз, както знаеш, никога не се тревожа за теб. Останала е малко крем-супа от миди…
— Благодаря. Не ми се яде супа. Искам да дъвча неща Да не би да ми кажеш, че е изял цялата патица?
— А, не! Познавах един швейцарец, който веднъж изяде две патици. — Фриц беше вече пред печката и слагаше нещо да се топли. — Приятно ли пътува?
— Пътувах отвратително. — Отидох до шкафа да извадя една бутилка. — Не искам нито мляко, нито кафе. Каня се да изпия литър уиски.
— Само че не тук, Арчи. За това си има място — в твоята стая: Искаш ли моркови по фламандски?
Приех. Налях си чаша уиски, седнах на масичката, където обикновено закусвам, отпих глътка и се намръщих. Като видя изражението ми, Фриц замълча.
Надигах чашата за трети път, когато вратата се отвори и се появи Улф.
— Ще пия кафето тук — каза той на Фриц и се възкачи на високия стол пред голямата маса. Навремето си беше купил специално стол, достатъчно голям да побере задните му части, и го беше сложил в кухнята, но на другия ден столът изчезна. Фриц го беше свалил в мазето. Доколкото знам, никой от двамата повече не спомена за този стол.
Друго нещо, което не се споменава, но е добре известно, е, че забраната да се говори за работа на масата не важи, ако се храня сам в кухнята или офиса, тъй като става дума за закуска, а не за истинско ядене. Ето защо, след като закуската беше пред мен и сдъвках и преглътнах гигантско парче от патицата а ла Мондор с малко моркови, аз се обърнах към Улф:
— Благодаря ви. Знаехте, че нещо ми тежи и искам да се разтоваря и дойдохте да пиете кафето си тук, кацнали на този неудобен шиш, вместо да си седите на стола в офиса.
Той направи гримаса.
— Храниш се и пиеш уиски.
— Би трябвало да е отвара от бучиниш. Кой пиеше такава отвара?
— Позираш. Говорили сме надълго и нашироко за това.
— Неведнъж. Какво ти тежи?
— Отрязах си от патицата с ножа — дръжката му беше дървена, а острието на пръв поглед тъпо, но ставаше да нарежете риба на тънки филийки. В оранжерията е пълно с неръждаема стомана, например стойките на сандъчетата, но в кухнята и трапезарията приборите от неръждаема стомана са забранени.
— Този нож става за харакири — отбелязах аз, — но човек трябва да знае как да го държи, за да свърши тази работа. Ще ви разказвам с продължение между два залъка. И между две глътки уиски.
Започнах да му предавам разговора дословно, на порции по няколко изречения. Когато стигнах до последните думи на Джарет, морковите изчезнаха, от патицата останаха само кости и почти изтопих соса с франзелата. Улф допи кафето и си наля втора чаша.
Лапнах последното парче патица и казах:
— Не ми харесва мисълта за харакири на пълен стомах, а и все едно, нямам никакви коментари. Искате ли вие да започнете пръв?