Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Не. Имал си два часа да обмислиш нещата.
— Карах без да мисля. Е, добре — естествено ще започна от неговото алиби. Почти със сигурност е истинско, защото знае, че може да се провери. Според мен, Сол или Ори все пак трябва да се заемат с тази работа — не само с подробностите, но също дали тя е прекарала известно време с него през този период — дори да приемем, че целия юли е лежал болен от пневмония. Според мен ще е загуба на време и пари. Вероятността той да е бащата на Ейми е едно на петдесет. Прекалено уверен е, че сме стигнали до задънена улица. Това обаче трябва да се провери.
— Ори — кимна Улф. — Сол ще ни е необходим за по-трудни задачи.
— Без друго. Сега по отношение на мен. Сам съм си виновен за всичко. Фриц, размислих. Ще ми дадеш ли малко кафе?
Моля те, налей ти, ръката ми трепери. — Обърнах стола си, за да съм с лице към Улф. — Не мога да обвинявам Макрей. Дори да е знаел къде е бил Джарет през онова лято, не е знаел кога е родена Ейми. Не казахме на Балу, значи и той не би могъл да му каже. Обаче аз? Да бях полуидиот, пак трябваше да попитам Макрей къде е бил Балу през юли 1944. Сам съм си виновен, че бих път дотам в дъжда и си изпросих тази маймуна да ми натрие носа. Изхвърлете ме. Не ми плащайте за тази седмица. Ще си потърся работа да шия копчета. Фриц, който ми наливаше кафето, каза:
— Това ще е невъзможно, ако си направиш харакири, Арчи. — Той не би изрекъл такова нещо пред Улф в трапезарията или офиса, но сега бяхме на негова територия.
— Не е било съвсем напразно — каза Улф. — Дал ти е потвърждение за нещо, което преди беше само основателно предположение — знае рождения ден на Ейми. Сега сме сигурни в това. Репетирал е всички тези имена и дати преди да пристигнеш.
— Аха! — Отпих глътка и се опарих. — Много ме утешихте. С това коментарите са почти изчерпани. Един въпрос. Да съобщя ли на клиентката, че майка й се казва Карлота Вон?
— По-добре недей. Не сега. Достатъчно е да й споменеш по телефона, че според нас слабо вероятно е мистър Джарет да й е баща. Колко е часът? — попита той, защото за да погледне кухненския часовник, трябваше да извърти глава на сто и осемдесет градуса.
— Осем и трийсет и пет.
— Ще закъснееш за покер. В апартамента на Сол ли ще играете?
— Да, както винаги.
— Ако Сол е свободен утре сутринта, помоли го да дойде в десет. Повикай Фред и Ори също в десет. Като дойдат, разкажи им всичко — трябва да го знаят, няма какво да крием. Ти си виждал мистър Джарет, аз не съм. Нужно ми е твоето мнение. В писмото на Елинър Деново пише: „Тези пари са от баща ти“.
Знаем, че парите са изпратени от мистър Джарет и първият чек е пристигнал две седмици след раждането, но изглежда той не е бащата. Е? Ти си го видял. Какви са били подбудите му?
— Да, видях го. — Отпих глътка кафе. — И го чух. Един господ знае причините някой мъж да изпраща на някоя жена по хиляда долара всеки месец в продължение на двайсет и две години. Може да са хиляди, включително изнудване, но вече решихме, че ще приемем писмото на Елинър за чиста монета, а в него пише: „Тези пари са от баща ти“. Едва ли е искала да каже, че парите са идвали директно от бащата на Ейми, защото не е било така. Освен ако не разбием алибито на Джарет, а това изглежда невъзможно. На нея обаче й е било известно, че парите са от Джарет. Дори ако не са имали някакво споразумение, чековете са издадени от „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“ и тя е знаела, че са от Джарет. Така че „тези пари са от баща ти“ всъщност означава „Сайръс М. Джарет ми изпращаше тези пари, защото определен човек ти е баща“. В такъв случай, докато Ори проверява алибито, трябва само да кажем на Сол и Фред да се върнат двайсет и две години назад и да разберат кой е този човек, към когото Джарет би изпитвал такова силно и дълго задължение.
— Синът му.
— Разбира се! Синът винаги идва на първо място. Откраднахте репликата ми. Точно се канех да стана и да кажа: „Дори маймуната изпитва обич към сина си, а Джарет има син“. И да напусна сцената. — Станах. — Знаете телефона на Сол, ако тази вечер се случи нещо. Възможно е Юджийн Джарет да се отбие да си побъбрите.
Напуснах сцената.
Глава 8
Когато Улф се върна от оранжерията в единайсет в петък сутринта, Сол Панцър (десет долара на час, но заслужава двойно повече), Фред Дъркин (осем долара на час, заслужава си ги) и Ори Кедър (също осем долара, обикновено си ги заслужава) вече седяха на три жълти стола с лице към мен и с отворени бележници. Бяха дошли преди час. Сол, жилав и малко дребен, с изключение на ушит е и носа, би могъл да се захване с всяко житейско поприще, което му харесва, но си беше избрал да стане детектив на свободна практика преди години, защото можеше да работи само когато иска, да изкарва толкова пари, колкото му трябват, да прекарва много време на открито и да носи старата си плетена шапка от първи ноември до петнайсети април. Шапка с две лица като неговата, светлокафява от едната страна и карирана от другата, която изчезва за миг, щом я пъхнете в джоба си, може да ви е полезна, ако следите някого. Фред, по-нисък, но малко по-широк от мен, лесно би могъл да ви излъже. Тъкмо когато си казвате колко жалко, че част от физическата му сила не може да се замени с умствени способности, той успява да забие клин там, където е трудно да видите дори цепнатина. За голямо съжаление Ори знае колко добре изглежда. Огледалото често е удобно средство, независимо дали е собственото ви джобно огледало или е закачено на стената, но не и ако се интересувате повече от прическата си, отколкото от заподозрения.