Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
В лъскавочервения си гащеризон, с небесносиния шлем на главата и красивите очила, които закриваха почти цялото му лице, той приличаше на космонавт от друга, ако не по-висша, то поне по-весела цивилизация. Репортьорите настояваха още преди скока да запишат гласа и думите на прославения спортист, и двамата, с треньора му, не успяхме да ги удържим, но Тапата — така си го наричаме в отбора — умееше да се оправя с журналистите. На неизбежното запитване с какви чувства пристъпвал сега към първия скок от новата шанца, той отвърна:
— Това не е състезателен скок, а за демонстрация. Въпреки това аз ще се опитам да поставя нов рекорд, та не ме разсейвайте с тъпи въпроси. Измислете си вие чувствата.
И безцеремонно ги разблъска, за да излезе на стартовата площадка, защото из дъното на шарената пропаст и от всички околни ридове вече ехтеше: Мони! Мони! Мони!… и: Тапа… Тапа… Тапа… Ехото го превръщаше обаче в чудовищен патешки грак: папапапа…
Шампионът благодари на публиката с вдигнати ръце, отметна ги назад, подскочи и с нарастваща бързина се спусна по необикновено стръмния наклон, като постепенно се навеждаше напред с прилепени към бедрата ръкавици. Щом достигна извисения край на шанцата, той повдигна върховете на ските и почти легна върху тях. Излетя като червена ракета в зимно синьото небе.
Цялата планина бе затаила дъх от възхищение, а треньорът до мен взе, че го напсува:
— Тапа си е и тапа ще си остане! Колко пъти само го предупреждавах! Фукльо! С циркаджийски номера световни рекорди не се правят…
Аз съм дългогодишен лекар на отбора, та макар и не специалист, по интуиция предусещам успехите ни. Наистина скокът му излезе прекалено висок, но продължавах да вярвам, че Тапата ще съумее да снижи параболата и да постави новия рекорд. Наканих се да възразя:
— Не си прав. Сега е в такава форма…
И тъкмо тогава нашият шампион изчезна. Да, изчезна. Както казват писателите: сякаш се стопи в синевата. Беше достигнал най-високата точка на параболата и угасна в небето също като празнична ракета, която си е свършила работата.
Помислих, че е зрителна измама — въпреки предпазните очила, очите ми бяха уморени от искрящия под слънцето сняг, — но треньорът ужасено завъртя тежкия бинокъл, с който го наблюдаваше:
— Какво стана? Къде отиде бе? Къде е?
Отговори му гръмката въздишка на шарената бездна под краката ни. От дъното й хиляди очила и лещи по същия начин претърсваха небето.
После настъпи всеобща паника. Планинската спасителна служба се опита да въведе ред, да организира команди. До вечерта разровихме заедно с публиката снега и гората на километри около новата шанца, но от Мони Тапов нямаше никаква следа. А когато ни донесоха филма за седмичния кинопреглед, проумяхме, че и търсенето изглежда безсмислено. И на лентата се виждаше същото: Симеон Тапов се издигаше в привичния си стил, а после внезапно и необяснимо изчезваше — без загуба на равновесие, без падане, без дори да промени позата си.
Понеже телевизията бе предавала откриването на шанцата директно, страната изпадна в ужас пред загадъчното изчезване на прославения скиор. В ужас се готвеше да изпадне и целият свят, защото Симеон Тапов все още беше и олимпийски рекордьор. Не помагаха никакви изследвания, никакви науки. Който не искаше да се отдаде на мистиката, трябваше да повярва на версията, че някоя летяща чиния е отвлякла шампиона ни. Защото смешно бе да се повярва пак на църквата, която изрови старовремската утеха, че бог отрано прибирал своите любимци при себе си. За нас поне е трудно да приемем, че тъкмо Тапата му е бил любимец, още по-трудно ни е да си представим и дядо господ като запалянко по зимните спортове. Във всички случаи обаче не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме. И светът потъна в едно тежко и мъчително очакване.
Намерихме го чак след седмица — една червена купчинка насред все така девствената белота под новата шанца, по която никой след него не бе посмял да се спусне. Захвърлил ските, свалил шлема си, той седеше превит, сякаш току-що сполетян от перфорация на язва. И очите, и езикът му, и мозъкът му бяха трудно подвижни, както при тежко алкохолно отравяне. Не беше в състояние да ни разкаже нито къде е бил, нито какво му се е случило. Или може би тогава още не искаше.