Игра на часове

— О — възкликна смутено Мишел.

— Според полицаите всички улики сочат към Джуниър, включително и отпечатъците му.

— Но той е работил тук — каза Кинг. — Това може да обясни отпечатъците.

— Открили са ги отвън върху едно от стъклата на разбития прозорец — възрази Реми и добави: — Наех Джуниър да работи вътре в спалнята, не отвън, зад проклетите прозорци.

— И доколкото разбрах, откраднати са вещи и от гардероба на Боби?

— Да, беше разбит.

— И какво е взето? — попита Мишел.

— Елате да видите сами.

Реми ги изведе от спалнята си и продължи към края на коридора, където отвори нова врата. Попаднаха в стая, която вонеше на дим от пури и лула. Мишел мислено отбеляза, че стаята има силно мъжко излъчване. Над камината висеше празна стойка за пушка. На другата стена се кръстосваха два старинни меча. Тук-там бяха закачени маслени картини с изображения на великолепни коне. В единия ъгъл имаше поставка, отрупана с множество стари, изтъркани лули, в другия — походно писалище и стол. Леглото беше тясно, а на нощното шкафче до него се извисяваше куп ловни, риболовни и научни списания. Една цяла стена бе отделена за снимки на Боби Батъл — висок широкоплещест мъж с къдрава черна коса и лице, сякаш изваяно от стомана. Повечето снимки го представяха като ловец или рибар, но на една от тях се готвеше за скок с парашут, а на друга пилотираше хеликоптер.

Реми размаха длан пред носа си.

— Извинявайте за миризмата. От четири дни проветряваме, а още не се е разнесла. Сигурно вече се е просмукала в килима и мебелите. Боби много обича лулите и пурите.

Докато оглеждаше бърлогата на Робърт Е. Лий Батъл, Мишел като че зърна друг образ, различен от този на снимките — едър, грубоват мъж, който се бори с живота и никому не прощава. Мисълта, че подобен мъж сега лежи в кома и едва ли някога ще се възстанови, я потисна, макар че никога не го бе срещала и се дразнеше от репутацията му на женкар.

Мишел посочи няколко снимки на Батъл с голяма група хора.

— Кои са тези?

— Част от служителите на Боби. Той беше инженер, след това стана бизнесмен. Притежава над сто патента. Като гледате стаята му, може да ви се стори, че съпругът ми е мислил само за развлечения, но Боби държеше най-много на работата. Всичките му изобретения носеха печалба.

— Кога се запознахте? — попита Мишел и бързо добави: — Знам, че въпросът е личен, но той изглежда толкова интересен човек.

Реми неволно се усмихна.

— Преди четирийсет и пет години той влезе в бащиния ми магазин за дрехи в Бирмингам, щата Алабама, и обяви, че ме е виждал няколко пъти, че съм най-красивото момиче, което е срещал, и че ще се ожени за мен. Просто искал баща ми да знае, но добави, че не моли за разрешение, както е обичаят там и до ден-днешен. Каза, че аз съм единствената, която трябва да убеди в намеренията си. И наистина ме убеди. Тогава бях само на осемнайсет и не знаех нищичко за живота, но се оказах костелив орех. В крайна сметка обаче той ме спечели.