Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Личи, че много не сте припечелили като такъв — каза Грегори и се озърна наоколо. — Обзалагам се, че нищо не е дошло от вашата практика.
— Вие се заблуждавате — каза Лонгвал спокойно. — Аз притежавам голямо богатство. Ако съм занемарил къщата си, това се дължи на обстоятелството, че имам слабост към развалините — една наистина неестествена слабост, признавам. А откъде знаете, че съм лекар?
— От един ваш слуга, който видял, когато сте превързали и наместили счупения крак на един файтонджия.
— От дълги години не съм практикувал — каза Лонгвал. — По-добре да не бях прекъсвал — прибави той замислено. — Медицината е хуманна наука…
— Разбира се — прекъсна го Пене. — Макар и да не упражнявате професията си, поне сте мълчалив стар господин, а аз точно това търся. У дома лежи тежко болно едно момиче, а аз не желая да си пъхат гагата в частните ми работи някой от онези млади любопитни лекари. Ще бъдете ли така любезен да прегледате болната?
Старият господин замислено кимна с глава.
— С най-голямо удоволствие — каза той. — Но, страхувам се, че медицината е напреднала, моите медицински познания не са вече достатъчни. Ваша слугиня ли е това момиче?
— Да, в известен смисъл — каза Грегори неохотно. — Кога можете да дойдете?
— Ще ви придружа веднага — каза Лонгвал сериозно и излезе от стаята. След малко се върна, облечен в дългата си сива дреха.
Баронът гледаше подигравателно облеклото му.
— Защо носите такива старомодни дрехи?
— За мен те са модерни — каза учтиво старият човек. — Днешното облекло е много прозаично и непривлекателно за мен. Всеки стар човек има свои особености и аз също, сър Грегори.
В същото време, когато Самсон Лонгвал придружаваше Грегори към Гриф Товер, Майк Бриксан се отзова в бюрото на Джек Хебуорд, който го беше повикал.
— Вярвам, че не се сърдите, задето ви повиках, — каза директорът. — Нали си спомняте, че правихме снимки в Гриф Товер?
Майк кимна.
— Разгледайте внимателно сцената и след това ми кажете, какво мислите.
Майк последва директора в помещението за прожекции.
— Фотографът, който проявява лентите ми показа негатива — обясняваше Джек, докато седяха в тъмната стая. Сега ще видим и позитива.
— В какво се състои работата? — попита Майк любопитно.
— Точно това искам да разбера — каза Джек, като поглади бялата си коса. — Вижте сам.
Апаратът светна, на екрана се показа бял квадрат. Чу се шум от опъване на лента и след това се появи Адела и нейният партньор Коноли. Първоначално Майк гледаше без интерес. Любовната сцена между двамата го отегчаваше. В дъното се издигаше голяма масивна стена на кулата. Майк се вгледа по-добре и съгледа едно малко прозорче, което по-рано не беше забелязал от вътрешната страна на двора.
— Този прозорец не съм виждал досега — каза той на директора.
— Моля, внимавайте сега! — каза Джек Хебуорд и докато още говореше на прозорчето се показа едно лице.
Първоначално то се виждаше неясно и замацано, но след това се очерта напълно ясно — красиво овално лице на младо момиче с тъмни очи. Косите стърчаха в безпорядък. С неизразим страх момичето вдигна ръка, сякаш даваше някому знак — навярно на Хебуорд, който режисираше сцената. Така си обясняваше директорът. Веднага след това обаче тайнственото лице наново изчезна. Навярно някой със сила го беше дръпнал от прозореца.
— Какво мислите? — попита Хебуорд.
Майк беше потънал в размишления.
— Изглежда, че нашият приятел Пене държи пленници в тъмната кула. Сигурно това е жената, чийто писък чух и за която той ми казваше, че му е слугиня. Но прозорчето ме учудва. От двора съвсем не се вижда. Стълбите от хола водят направо горе. Не е възможно момичето да е стояло на стълбата. Изглежда, че освен главната стълба, има и втора такава. Ще снимате ли отново?
Джек поклати глава.
— Не, ще изрежем това парче, то е много късо.
Светлината загасна и те се върнаха обратно в бюрото на директора.
— По ред причини Пене не ми е приятен — каза Джек Хебуорд. — А особено откакто узнах, че има интимни връзки с Мендоза.
— Коя е тя? Да не е артистката, която освободихте?
Хебуорд кимна с глава.
— Стела Мендоза? Тя не е нито добра, нито лоша — каза той. — По-рано се чудех, защо Пене с готовност се съгласява да правим снимки при него. Сега работата ми е ясна. Струва ми се, че къщата на Пене крие много тайни.
Майк се усмихна едва доловимо.
— Най-малкото — тайни! Но аз още тази нощ ще отида там — каза той. — Искам отново да се запозная с Гриф Товер, и то без да искам позволение от сър Грегори. Ако ми се удаде да открия това, което предполагам, още утре Пене ще бъде в затвора.