Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Братът и сестрата не забелязаха, че в стаята беше влязъл Хекит и беше чул целия разговор.
Мери прегърна нежно брат си и прошепна:
— Джон, надявам се, че сега ще започнем нов живот. Искам да напуснем Лондон. Майстер обеща, че ще ти помогне финансово, за да започнеш нещо. Помисли, Джон, ти не би попаднал в затвора, ако следваше съветите му.
— Хмъ… — избъбри брат й. — Той ли ти каза това? — После прибави, гледайки я втренчено:
— Мери, кажи ми откровено, влюбена ли си в Майстер?
Младото момиче изглеждаше обидено от този въпрос и не отговори веднага, а брат й взе мълчанието за смущение и попита повторно:
— Значи ти го обичаш?
— Той беше много добър към мене… — започна тя и в същия момент се запита в какво точно се беше проявила добротата на Майстер.
— Все пак от днес ти ще прекратиш работата — каза Джон сериозно.
Мери се разсмя и възкликна.
— Не знаеш колко неотложни неща имам да свърша.
Тя седна зад пишещата машина, а в това време вратата се отвори и влезе самият Майстер. Като видя младия Ленле в стаята, той се намръщи.
Джон с поглед каза на сестра си да излезе и се обърна към Морис, без да му подаде ръка.
— Кажете ми, Майстер, защо не сте казали на сестра ми за парите, които ви оставих за нея?
— Отговорете ми първо вие, Джон, какво правите тук? — вече поуспокоен попита Майстер.
Джон накратко преразказа историята на своето освобождаване и като гледаше изпитателно Майстер, повтори въпроса си.
— Драги ми Джон, смятах, че ще е по-добре да намеря някакво занимание на очарователната ви сестра, която иначе би скучала. Впрочем, към нея изпитвам най-топли бащински чувства.
Майстер видя строгия поглед на брата и неволно сведе глава.
— В такъв случай стойте по-настрана от нея, отдавна ви познавам, Морис, и зная, че репутацията ви не е от най-добрите. Още веднъж ви предупреждавам, ако имате намерение да повторите историята с Гуенда Милтън, зле ще си изпатите!
Пратеник на Фантома
Морис Майстер се приближи до рояла и засвири сантиментална мелодия, която го погълна така, че съвсем забрави за присъствието на младежа.
Той не забеляза силуета с черна брада, който се приближи до прозореца и внимателно огледа стаята.
Джон не спираше да заплашва Майстер.
— Сам ще се уверите, Морис, че ако не престанете да ухажвате сестра ми, както сте правили с Гуенда Милтън, ще изпреваря Фантома!
— Какво говорите, Джон — с усмивка отговори Майстер. — Нали знаете, че Фантома лежи на дъното на пристанището в Сидни.
— Фантома е в Лондон и вие много добре знаете това — сухо възрази младият човек. — Никой не може да каже дали в този момент е близо, или далече от вас…
Човекът зад прозореца изведнъж изчезна, като че ли беше чул последните думи.
— Защо ме занимавате с тези въпроси, Джон? — забеляза Майстер. — Виждате, че не искам да се карам с вас.
Вместо отговор Джон извади от джоба си пакетче и го разви на масата. В него имаше малка брилянтна гривна.
Майстер я взе и я поднесе към светлината.
— Ето я значи гривната! А аз непрекъснато се питах къде може да сте я скрили!
— Взех я, идвайки насам — отвърна Джон. — Бях я оставил у един мой приятел. Това е всичко, което получих срещу трите години затвор — прибави той с горчивина. — Извърших три кражби, но само една от тях ми донесе нещо.
Майстер промълви замислено.
— Имате предвид кражбата на Камден Кресент, нали?
— Не ми се иска да се връщам отново към това — прекъсна го нетърпеливо Джон. — Затворът направи от мен друг човек. А що се отнася до тази кражба, човекът, когото ми бяхте изпратили на помощ, избяга с плячката. Нали вие сам ми казахте това…
В главата на Майстер се зараждаше нов план.
— Тогава не ви казах истината. Човекът не е избягал с откраднатото — прибави той, като погледна през прозореца и заговори по-тихо.
— Така ли? Нима?
— Той самият ми разказа всичко. Откраднатото е скрил в една запустяла къща на Камден Кресент. Криех от вас, защото не исках да се замесвам в това след аферата с бисерите на госпожа Дарнлей.
На лицето на Джон се изписа нерешителност — вече беше готов да се поддаде на изкушението.
После обаче махна с ръка и каза бързо:
— Нека си стои там.
Но за опитния Майстер беше ясно, че младежът не е казал последната си дума и все още може да бъде изкушен. Той се разсмя: