Първото семейство

— Няма да е зле, ако получим достъп до финансите на Тък — отбеляза Мишел.

— Знам къде е офисът му.

— Там ли ще отидем сега?

— След като се срещнем с патоанатома. Говорих с нея. Току-що е приключила аутопсията на Пам Дътън.

— Значи наистина познаваш тази дама?

— Чисто и просто се държа приятелски с хората.

— Точно това ме плаши.

Лори Магулас беше на около четирийсет и пет, ниска и пълна, с изрусена дълга коса, вързана на конска опашка.

След като Шон представи Мишел, Магулас каза:

— Изненадана съм, че те виждам, Шон. Мислех, че си решил да изчезнеш завинаги край онова твое езеро.

— Вашингтон някак ме привлича, Лори.

Тя се усмихна.

— Аха. Аз лично обаче нямам търпение да се махна оттук и да намеря своето езеро някъде.

Тя ги поведе през зала с теракотен под, където други хора в бели престилки се бяха навели над масите с мъртъвци. Спряха пред маса от неръждаема стомана, върху която беше положен трупът на Пам Дътън — белязан от раната на шията и стандартния разрез на гръдния кош, направен от Магулас.

— Какво откри?

— Била е в отлично здраве. Вероятно е щяла да живее дълго, ако не беше това — каза тя и посочи разкъсаната шия.

— Количеството на кръвта?

Магулас въведе нещо в лаптопа, поставен до масата за аутопсии, вгледа се в екрана и отговори:

— Доколкото мога да кажа, като вземем предвид кръвта по килима и дрехите й, липсва около половин литър.

— И са взели тази кръв със себе си?

— Острието е срязало сънната артерия и лявата вратна вена. Кръвта й е щяла да изтече за няколко минути.

— Някаква идея как е нанесен ударът? — попита Мишел.

— Ако се съди по ъгъла на раната и съдържанието под ноктите, бих казала, че са я хванали отзад и са срязали гърлото й. Вероятно е протегнала ръка назад и е издраскала лицето на нападателя. Под ноктите й открихме следи от кръв и кожа. Вероятно го е одрала сериозно. Настроението му едва ли се е подобрило от това.

— Сигурно ли е, че е бил мъж? — попита Шон, което накара Мишел да се намръщи.

— Заедно с останалото под ноктите й имаше и косъмчета от брада.

— Просто искам да съм сигурен — обясни Шон на партньорката си.

— Значи след като раната е отляво — каза Мишел, — ако я е нападнал отзад, нападателят е бил десняк?

— Така е.

Тя извади малко пластмасово шишенце, в което имаше няколко влакънца от черна материя.

— Тези бяха под нокътя на десния й палец и левия показалец. Една беше залепнала и за косата й.

Мишел присви очи, за да види по-добре.

— Прилича на найлон — отбеляза тя.

— От маска? — предположи Шон.

— Онзи, когото видях, беше с черна маска — каза Мишел. — Ако Пам е посегнала назад към лицето му, много вероятно е под ноктите й да са попаднали нишки от маската му.