Първото семейство

Хилал я погледна смутено.

— Всъщност фирмата е на Тък. Аз съм съдружник с миноритарен дял.

— Работим за Тък — каза Шон. — И искаме да открием истината. Искаме да открием убиеца на Пам Дътън. И искаме да открием Уила. Тък също го иска.

— Неловко е — каза Хилал. — Искам да кажа… Това тук не е мое…

Мишел се наведе и чукна с показалец плота на бюрото.

— Говорим за живота на едно малко момиче.

Хилал се отпусна на стола си.

— Добре, добре. Мисля, че Тък беше в Джаксънвил с някого.

— С някого? Той каза, че е бил там в новия офис, който сте открили, за да работите по проекта. Не е ли така?

— Наистина имаме офис там. В него обаче работи само един служител. Жена.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Тази жена има ли име? — попита той.

— Касандра. Касандра Малори. Тя работеше по офертата. Наехме я преди около шест месеца. Има страхотни контакти в Министерството на вътрешната сигурност. Много хора искаха да я наемат.

— Защото е можела да ги вкара в бизнеса?

— Правителствените агенции са като всичко останало. Печеленето на контракти се базира на взаимоотношения и доверие. Федералните обичат осведомеността и спокойствието. Фактът, че Касандра е с нас, ще ни помогне неимоверно.

— И Тък е бил там с нея. Да не би отношенията им да не са чисто професионални?

— Тя е много привлекателна. И много умна. Руса, хубав тен, обича късите поли. — Хилал добави смутено: — С Тък наистина си допаднаха. Тя не е специалист по техническите въпроси, а по продажбите. Може да продаде практически всичко.

Шон се наклони напред.

— Тък имаше ли връзка с тази жена?

— Ако въпросът е дали имам някакви доказателства, нямам. Става дума за дребни неща. Например че ходи там толкова често. Чуват се приказки…

— Значи нищо конкретно? — попита Мишел.

— Преди месец дойдоха сметки, платени с кредитната карта на фирмата. Аз съм нещо като неофициален финансов директор. Преглеждам сметките, подписвам чековете.

— Какви бяха сметките?

— Имаше нещо странно в разходите на Тък в Джаксънвил.

— Купувал е цветя, бонбони или секси бельо за Касандра?

— Не, не е това. Въпросът не е за какво с плащал, а за какво не е плащал.

— Не разбирам — каза Шон.

— С фирмената карта не е платена хотелска стая.

Шон и Мишел пак се спогледаха.

— Може да е използвал друга кредитна карта? — предположи Мишел.

— Винаги използва фирмената. Когато работиш по правителствени контракти, трябва да си педантичен с разходите и документацията. Всички служебни разходи плащаме само с тази карта. Освен това Тък използва бонус точките, които се трупат от плащанията с нея за самолетни билети и така нататък. — Хилал продължи бързо. — И винаги отсяда в един и същ хотел там. Хубав хотел, без да е много скъп. И тази верига също му дава бонус точки като на редовен клиент. Сега обаче беше там за три нощи, а няма разходи за хотел.