Първото семейство

— Това е едната хипотеза — кимна Уотърс.

— А защо не са упоили и Тък? Той ни каза, че е отворил вратата на стаята и нещо го е ударило.

— Тък е едър мъж, а не дете. Може да не са искали да рискуват. По-сигурно е било да го ударят по главата.

— Какво са използвали?

— Докторите взеха проби от, следите по лицата на децата. Прилича на добрия стар хлороформ.

— Смятате ли, че Уила е била нарочена за жертва от самото начало?

— Не непременно. Може първо да са попаднали на нея и да са я хванали. Пам Дътън влиза в стаята, вижда какво става и се спуска на помощ на дъщеря си. Съвсем естествено. Убиват я и отвличат момичето.

Шон поклати глава.

— Да, но всекидневната е в предната част на къщата. Ако наистина са влезли отзад, както смятате, първо щяха да попаднат на Тък, после да влязат при Джон, след това в стаята на Уила и най-накрая при Колийн. Не ми се вярва първо да са убили Пам, после да са ударили Тък и накрая да са упоили децата.

— Освен това — добави Мишел, — когато приближихме, чухме писък. Може би е бил предсмъртният вик на Пам. Тогава лошите момчета вече са били във всекидневната. Тък и двете малки деца вече са били неутрализирани.

— Значи Уила вероятно не е била в стаята си, когато онези са дошли — заключи Шон. — Вероятно е била във всекидневната. Тя е най-голямата, имала е рожден ден. Майка й сигурно я е оставила да стои до по-късно, за да изчака баща си, или я е събудила, когато си е дошъл, за да й честити рождения ден.

Мишел заразсъждава отново:

— Пам излиза от стаята, може би отива до кухнята, за да вземе нещо, Тък се качва горе, за да се преоблече. Другите деца може вече да са упоени. Удрят Тък, втурват се във всекидневната, грабват Уила, майка й се връща, вижда какво става, притичва се на помощ и това й коства живота.

— Важното е — каза Шон, — че Уила е била предварително набелязана жертва. Преди това са имали достъп до другите деца.

От изражението на Уотърс личеше, че все още не е стигнал до подобни заключения. С цялата самоувереност, която успя да събере, той заяви:

— Твърде рано е да се каже.

Изражението на Мишел съвсем ясно телеграфира мнението й за тази реакция: Некадърник.

— Каза ли патоанатомът колко кръв е загубила Пам Дътън?

— Повече, отколкото би трябвало да изтече от раната, и повече от количеството на килима.

— Кой е патоанатом по този случай?

— Лори Магулас. Познаваш ли я?

— Името ми звучи познато. Някаква идея защо са взели кръвта й?

— Може да са вампири.

— А остатъците под ноктите й?

— Обработваме ги — отвърна навъсено Уотърс.

— Отпечатъци? По шишенцата например?

— Били са с ръкавици. Пипали са професионално.

— Не чак толкова — възрази Шон. — Изпуснали са Пам от контрол и се е наложило да я убият. Поне така изглежда.