Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Първото семейство
Първото семейство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първото семейство

Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:

Шон Кинг и партньорката му Мишел Максуел, бивши агенти от тайните служби със собствена детективска кантора, имат нов клиент — Джейн Кокс, първата дама на Съединените щати. Всичко започва с един детски рожден ден, който се провежда на доста необичайно място. Съпругата на президента е предоставила резиденцията Кемп Дейвид за празненството на любимата си племенница Уила. Още същата вечер дванайсетгодишното момиче е отвлечено, а майка му е убита.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 163
Перейти на страницу:

— Може би да, може би не — отбеляза неопределено Уотърс.

— Открихте ли пикапа?

— Регистриран е на името на Дътън. Намерихме го в храсталаците на километър оттук. Бяха го изоставили в някакъв ров, вероятно за да го скрият.

— Някакви следи за посоката им след това?

— Все още проверяваме пикапа. Вероятно наблизо са имали друго превозно средство, макар че не открихме следи от други гуми. Сега разпитваме наоколо, за да проверим дали някой не е видял нещо. Засега няма резултат. — Той погледна Мишел и попита: — Сигурна ли си, че бяха двама мъже?

— Единият стреляше, другият караше колата. Видях силуетите им през предното стъкло. Определено бяха мъже.

Шон погледна часовника си.

— Ако вземем предвид времето от отвличането досега, вече може да са изминали хиляди километри.

— С частен самолет биха могли да са навсякъде по света — добави Мишел.

— Да разбирам ли, че не е било получено искане за откуп?

Уотърс се обърна към Шон. Изражението му подсказваше, че късият повод току-що се е скъсал.

— Знаеш ли, порових малко в миналото ти. Сигурно не е леко да те изхвърлят от Сикрет Сървис заради гаф, който е струвал живота на колега. Това е сериозен проблем, с който трябва да се справиш. Мислил ли си някога да си теглиш куршума? Ще е разбираемо…

— Виж, Уотърс, знам, че ситуацията е трудна. И знам, че се чувстваш, сякаш са ни натъпкали в гърлото ти и не можеш да ни преглътнеш…

— Така е. Натъпкаха ви в гърлото ми — съгласи се той.

— Добре. Ще ти предложа сделка. Ако открием нещо или попаднем на следа, ще ти го дадем, за да го използваш. Не даваме пет пари дали ще се прочуем с тази история, или не. Искаме единствено да открием Уила. Става ли?

Уотърс се замисли над предложението, после протегна ръка на Шон. Когато обаче Шон посегна, за да я стисне, той я отдръпна.

— Нямам нужда вие да ми давате каквото и да било във връзка със случая. Да искате да ви покажа още нещо, докато ви забавлявам?

— Да — обади се Мишел. — Покажи ни мозъка си. Къде е? Заврян в задника ти?

— Тези подмятания не ни доближават до целта по никакъв начин — намеси се Шон.

— Така е — съгласи се Уотърс. — И колкото повече ми се налага да се занимавам с вас двамата, толкова по-малко време ми остава да работя по моя случай.

— Тогава — заключи Шон — няма да ти губим повече времето.

— Много ви благодаря.

— Нещо против да поогледаме, преди да си тръгнем?

Преди Уотърс да успее да откаже, Шон добави:

— Искам да съм сигурен, че докладът ми за президента Кокс ще е пълен. И непременно ще му кажа колко си ни помогнал.

Ако Уотърс беше пребледнял още малко, криминолозите щяха да го опаковат в чувал за моргата.

— Ей, Кинг, чакай малко! — извика той нервно.

Шон вече слизаше по стълбите. Мишел го настигна и му каза:

— Хората като теб ме карат да се гордея, че съм американка.

— Остави го този. Спомняш ли си сака на Тък? С етикета от летището?

— Да, тъмносин, стандартен лек полиестер. Поизносен. Защо?

— Като размер става ли за ръчен багаж в самолет?

— Определено, като вземем предвид факта, че в наши дни хората качват на самолет сандъци колкото моя джип… Да, става.

Шон извади телефона си и влезе в интернет. Изчака малко да се зареди страницата и мина през още няколко нива.

— Полет 567 на „Юнайтед“ от Джаксънвил до летище „Дълес“ ли търсиш?

— Да.

Шон се взря в малкия дисплей.

— Този полет обикновено каца в девет и трийсет вечерта. Тък трябва да слезе от самолета, да отиде до колата си на паркинга и да се прибере до дома. Колко време му е било нужно според теб?

— Зависи на кой терминал каца и дали е използвал лента за придвижване, или не. Ако каца на Терминал А, може да стигне до паркинга, където е оставил колата си, и пеша.

Шон се обади по телефона и после каза:

— Минал е през Терминал А.

— Следователно не е използвал лента. И по това време на нощта трафикът по пътя не е бил натоварен. Трябвал му е максимум половин час, за да се прибере.

— Да кажем, че са му били нужни петнайсет минути, за да стигне до колата си, и още половин час път, прави десет и петнайсет. Да го закръглим на десет и половина.

— Ако самолетът е кацнал навреме.

— Ще трябва да проверим. Ако е кацнал навреме, Тък Дътън е имал половин час, за който нямаме обяснение.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)