Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Може би да, може би не — отбеляза неопределено Уотърс.
— Открихте ли пикапа?
— Регистриран е на името на Дътън. Намерихме го в храсталаците на километър оттук. Бяха го изоставили в някакъв ров, вероятно за да го скрият.
— Някакви следи за посоката им след това?
— Все още проверяваме пикапа. Вероятно наблизо са имали друго превозно средство, макар че не открихме следи от други гуми. Сега разпитваме наоколо, за да проверим дали някой не е видял нещо. Засега няма резултат. — Той погледна Мишел и попита: — Сигурна ли си, че бяха двама мъже?
— Единият стреляше, другият караше колата. Видях силуетите им през предното стъкло. Определено бяха мъже.
Шон погледна часовника си.
— Ако вземем предвид времето от отвличането досега, вече може да са изминали хиляди километри.
— С частен самолет биха могли да са навсякъде по света — добави Мишел.
— Да разбирам ли, че не е било получено искане за откуп?
Уотърс се обърна към Шон. Изражението му подсказваше, че късият повод току-що се е скъсал.
— Знаеш ли, порових малко в миналото ти. Сигурно не е леко да те изхвърлят от Сикрет Сървис заради гаф, който е струвал живота на колега. Това е сериозен проблем, с който трябва да се справиш. Мислил ли си някога да си теглиш куршума? Ще е разбираемо…
— Виж, Уотърс, знам, че ситуацията е трудна. И знам, че се чувстваш, сякаш са ни натъпкали в гърлото ти и не можеш да ни преглътнеш…
— Така е. Натъпкаха ви в гърлото ми — съгласи се той.
— Добре. Ще ти предложа сделка. Ако открием нещо или попаднем на следа, ще ти го дадем, за да го използваш. Не даваме пет пари дали ще се прочуем с тази история, или не. Искаме единствено да открием Уила. Става ли?
Уотърс се замисли над предложението, после протегна ръка на Шон. Когато обаче Шон посегна, за да я стисне, той я отдръпна.
— Нямам нужда вие да ми давате каквото и да било във връзка със случая. Да искате да ви покажа още нещо, докато ви забавлявам?
— Да — обади се Мишел. — Покажи ни мозъка си. Къде е? Заврян в задника ти?
— Тези подмятания не ни доближават до целта по никакъв начин — намеси се Шон.
— Така е — съгласи се Уотърс. — И колкото повече ми се налага да се занимавам с вас двамата, толкова по-малко време ми остава да работя по моя случай.
— Тогава — заключи Шон — няма да ти губим повече времето.
— Много ви благодаря.
— Нещо против да поогледаме, преди да си тръгнем?
Преди Уотърс да успее да откаже, Шон добави:
— Искам да съм сигурен, че докладът ми за президента Кокс ще е пълен. И непременно ще му кажа колко си ни помогнал.
Ако Уотърс беше пребледнял още малко, криминолозите щяха да го опаковат в чувал за моргата.
— Ей, Кинг, чакай малко! — извика той нервно.
Шон вече слизаше по стълбите. Мишел го настигна и му каза:
— Хората като теб ме карат да се гордея, че съм американка.
— Остави го този. Спомняш ли си сака на Тък? С етикета от летището?
— Да, тъмносин, стандартен лек полиестер. Поизносен. Защо?
— Като размер става ли за ръчен багаж в самолет?
— Определено, като вземем предвид факта, че в наши дни хората качват на самолет сандъци колкото моя джип… Да, става.
Шон извади телефона си и влезе в интернет. Изчака малко да се зареди страницата и мина през още няколко нива.
— Полет 567 на „Юнайтед“ от Джаксънвил до летище „Дълес“ ли търсиш?
— Да.
Шон се взря в малкия дисплей.
— Този полет обикновено каца в девет и трийсет вечерта. Тък трябва да слезе от самолета, да отиде до колата си на паркинга и да се прибере до дома. Колко време му е било нужно според теб?
— Зависи на кой терминал каца и дали е използвал лента за придвижване, или не. Ако каца на Терминал А, може да стигне до паркинга, където е оставил колата си, и пеша.
Шон се обади по телефона и после каза:
— Минал е през Терминал А.
— Следователно не е използвал лента. И по това време на нощта трафикът по пътя не е бил натоварен. Трябвал му е максимум половин час, за да се прибере.
— Да кажем, че са му били нужни петнайсет минути, за да стигне до колата си, и още половин час път, прави десет и петнайсет. Да го закръглим на десет и половина.
— Ако самолетът е кацнал навреме.
— Ще трябва да проверим. Ако е кацнал навреме, Тък Дътън е имал половин час, за който нямаме обяснение.