Предани [calibre 1.48.0]

Чувам, че Амар говори с охраната, но не разбирам какво им казва. Порталът на

първата стена се отваря, след него и на втората. И след като минаваме вътре, виждам...

ред.

Ниски сгради, между тях добре поддържана и окосена трева, ниски пухкави дървета.

Пътищата са хубави, навсякъде има маркировка. Стрелки упътват кой път накъде води.

ПАРНИК – напред, ОХРАНА – наляво, ЖИЛИЩНИ СГРАДИ – надясно, ЩАБ – направо.

Ставам и се навеждам напред, за да видя щаба. Тялото ми виси наполовина извън

камиона. Бюрото по генетично и социално здраве не е във висока сграда, но изглежда

огромно. Не мога да го обхвана с поглед – толкова е широко! Един грамаден звяр от

бетон, стъкло и стомана. Зад щаба има няколко високи кули – не знам защо, но ми

напомнят на контролната зала и се зачудвам дали затова са ни довели тук.

Освен охраната между двете стени, се виждат и други хора. Всички спират да ни

огледат, но караме прекалено бързо, за да видя израженията им.

Камионът паркира пред двойна врата. Питър скача пръв. Останалите се изсипваме на

паважа след него. Заставаме рамо до рамо, един до друг, така близо, че чувам дъха на

всеки един от нас. В града бяхме разделени според кастите, според възрастта, според

историята си. Но тук всички тези различия изчезват. Ние сме всичко, което ни е останало

един на друг, всичко, което имаме.

– Започва се – промърморва Трис, докато Зоуи и Амар се приближават към нас.

„Започва се!“ – помислям си.

– Добре дошли в щаба – казва Зоуи. – Навремето тази сграда е била летище О’Хара[1],

едно от най-големите и оживени летища в страната. Сега е щаб на Бюрото по генетично и

социално здраве, накратко го наричаме само Бюрото. Това е агенция към правителството

на Съединените щати.

Усещам как лицето ми се изпразва от емоции. Зная всички думи, които изговори – е, не

съм сигурен какво е „летище“ и какво са „съединени щати“, – но не разбрах нищо от

цялата реч. И не съм единственият. Питър я гледа с въпросително повдигнати вежди,

сякаш иска да зададе стотина въпроса едновременно.

– Извинете ме – казва тя. – Все забравям колко малко знаете.

– Мисля, че вината за това е ваша, а не наша – отбелязва Питър.

– Ще перифразирам – усмихва се Зоуи. – Все забравям колко малко информация ви

даваме. Летище е място, от което се контролира въздушния транспорт, а...

– Въздушен транспорт? – възкликва Кристина.

– Едно от технологичните открития, за което не беше нужно да знаем в града, е

въздушният транспорт – обяснява Амар. – Той е бърз, безопасен и е... удивително

преживяване.

– Уау – обажда се Трис.

Май наистина е развълнувана. Аз обаче си представям как политам с бясна скорост

над Бюрото и започва да ми се гади.

– Както и да е. Когато започнахме да разработваме експериментите, летището беше