Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
наклонности в характера на човека към страхливост, нечестност, ниска интелигентност... с
една дума, всички характеристики, които в крайна сметка могат да доведат едно
общество до упадък.
Обучавани сме, че кастите били формирани, за да бъде разрешен някакъв проблем,
нещо, свързано със слабостите на човешката природа. Очевидно хората, за които говори
Дейвид, също са вярвали, че има такъв проблем.
Не зная почти нищо за гените – само че са нещо, което се предава от родител на дете,
външна прилика, видима на лицето ми и на лицата на приятелите ми. Не мога да си
представя да се изолира ген, който кара хората да убиват, да лъжат и мамят, да бъдат
страхливци. Тези неща нямат форма, за да се разположат в някое конкретно място в
тялото на човека. Но какво ли разбирам от наука?
– Очевидно има много фактори, които определят характера на човека. Тук влизат
възпитанието му в семейната среда и натрупаният опит – продължава Дейвид. – Но
независимо от мира и просперитета на страната в продължение на почти сто години,
нашите предци сметнали, че ще е полезно да намалят риска от тези лоши човешки черти,
да ги коригират, преди да са се проявили в следващите поколения. Решили да изменят
човешките гени. С други думи, се заели да редактират... човечеството.
Така започнал експериментът по генетична манипулация. Нужни били няколко
поколения, за да се получи желаният ефект от подобна намеса. Като цяло, хората били
подбрани от обикновеното население – взети предвид произхода им и поведенческите им
характеристики. Дали им избор да посветят живота си на следващите поколения, да
направят един подарък на хората след тях. Една генетична алтернатива, която би
направила техните деца и внуци малко по-добри.
Поглеждам към останалите. Питър е зяпнал с отвращение. Кейлъб е мрачен. Устата на
Кара е широко отворена, сякаш отговорите на хилядите въпроси са някъде из въздуха
и може да ги хване с уста. Кристина е вдигнала едната си вежда и изглежда скептична.
Тобиас е забил поглед в земята и не помръдва.
Имам чувство, че не ми казват нищо ново – същата философия, от която са се
зародили кастите. Само че хората манипулирали гените си, вместо да се разделят на
групи според качествата си. Това го разбирам, дори до известна степен съм съгласна. Но
не схващам какво общо има с нас.
– Но когато генетичните манипулации започнали да дават резултат, промените довели
до катастрофални последствия. Както се оказало след години, експериментът не
постигнал просто корекция на лошите гени, а разрушаване на добрите – казва Дейвид. –
Примерно, ако отнемеш нечестността или страха, или ниската интелигентност на човек,
посягаш на някое хубаво качество – да речем, на способността му да съчувства. Ако
отнемеш агресивността, с нея премахваш и мотивацията или способността на човека да
преценява сам постъпките си и да има изградено мнение за себе си. Ако му отнемеш
себелюбието, с него си отива и самосъхранението. Замислете се и съм сигурен, че ще
разберете точно какво имам предвид.
Започвам наум да прехвърлям всяко едно от качествата, за които той говори. Страх,
ниска интелигентност, нечестност, агресия, егоизъм. Той описва кастите. И е прав, че
всяка каста губи по нещо, когато в нея се влее някоя добродетел. Безстрашните – смели,
но жестоки, Ерудитите – умни, но високомерни, Миротворците – миролюбиви, но пасивни,
Прямите – честни, но нетактични, Аскетите – самопожертвувателни, но задушаващи.
– Човечеството никога не е било съвършено, хората винаги са имали недостатъци, но
генетичните изменения направили нещата много по-лоши. Довели до избухването на
войната, която днес наричаме „Чистата война“. Започ-нали я хората с увредени гени.
Воювали срещу правителството и срещу всеки с чисти гени. Тази война предизвикала
такива унищожения, каквито американската земя не е виждала никога в историята си.
Почти половината от населението било избито.
– Видеото е готово – обажда се един от мъжете в контролната зала.
Над главата на Дейвид светва голям екран, на който се появява карта. Нищо не ми
говори, формата
не ми е позната, затова не съм сигурна какво точно изобразява.
Покрита е с розови и червени петна и тъмночервени светлинки.