Предани [calibre 1.48.0]

Мислех си, че „Дивергент“ обяснява всичко, което съм и което някога ще бъда. Но май

съм грешала.

Докато Дейвид бели люспите на плода на истината и разкрива тайна след тайна,

усещам, че се задушавам. Докосвам гърдите си, за да проверя дали сърцето ми все още

бие, да се успокоя и да се овладея.

– Вашият град е един от експериментите за генетично лечение и до този момент е най-

успешният, заради групите за модифициране на поведението. Или, както са ви известни –

кастите – усмихва се той, сякаш трябва да се гордеем, че сме ги създали. Аз лично не се

гордея. Не ние създадохме кастите, те създадоха нас, те оформиха света ни, те ни

казваха в какво да вярваме.

Ако други са ни казвали в какво да вярваме и не сме достигнали сами до истините си,

дали тогава изобщо са истини? Притискам по-силно ръка към гърдите си. Спокойно!

– Кастите били опит на предците ни да въведат „възпитаващ“ елемент в експеримента

си. Те открили, че самите генетични корекции не са достатъчни да се промени

поведението на хората. Нов социален ред, комбиниран с генетични модификации – това

според тях бил най-правилният път и категорично единственото решение на

поведенческите проблеми, предизвикани от генетичните увреждания. – Усмивката на

Дейвид посърва, щом ни оглежда. Не знам какво е очаквал. Да му се усмихваме и ние,

или какво? – Кастите бяха въведени в повечето ни експерименти, но на малко по-късен

етап. Мога смело да кажа, че сме направили всичко по силите си да ви защитаваме, да

ви пазим, да ви наблюдаваме и да се учим от вас.

Кара прокарва ръце по косата си, сякаш проверява да не би някой кичур да не си е на

мястото. След като се уверява, че косата ѝ е прилежно прибрана, проговаря:

– В такъв случай, когато Едит Прайър каза, че от нас се очаква да определим

Дивергентите и да излезем да ви помогнем, това е било...

– Дивергент е име, което решихме да дадем на тези от вас, които са достигнали

определено ниво на генетично здраве – обяснява Дейвид. – Искахме лидерите на града

ви да ги ценят. Не очаквахме, че лидерът на Ерудитите ще започне да ги преследва. Не

очаквахме, че Аскетите ще кажат какви са и кои са. И противоположно на това, което

каза Едит, ние никога не се бяхме се надявали, че наистина ще пратите армия Дивергенти

тук. В крайна сметка, истината е, че не се нуждаем от помощта ви, а само искаме вашите

излекувани гени да останат непокътнати и да се предадат на бъдещите поколения.

– Значи казваш, че ако не сме Дивергенти, сме увредени? – пита Кейлъб. Гласът му

трепери, всеки момент ще се разплаче. Никога не съм предполагала, че може да се

разстрои заради нещо такова, но явно денят е пълен с изненади.

Спокойно! Не спирам да си го повтарям. Поемам въздух, бавно и дълбоко.

– Генетично увредени. Да – отвръща Дейвид. – Все пак, с изненада открихме, че