Предани [calibre 1.48.0]

[1] Международното летище О’Хара е разположено на 27 километра северозападно от Чикаго, Илинойс, и е едно от най-

натоварените летища в САЩ. – Бел. ред.

ÃËÀÂÀ

ÏÅÒÍÀÄÅÑÅÒÀ

Òðèñ

Изваждам снимката от джоба си. Мъжът пред нас е застанал до майка ми. Лицето

му е по-гладко и изглежда по-слаб.

Покривам лицето на майка си с пръст. Цялата ми надежда започва да се клатушка

като подухвана от вятъра свещ. Ако майка ми или баща ми, или някой от приятелите ми е

жив, те щяха да ни чакат. Не биваше да си позволявам да се надявам, че това, което е

станало с Амар, каквото и да е обяснението, ще се случи отново.

– Казвам се Дейвид, както Зоуи вероятно вече ви е казала. Аз ръководя Бюрото за

генетично и социално здраве. Ще се опитам да ви обясня всичко – започва той. –

Първото, което трябва да знаете, е, че информацията, дадена ви от Едит Прайър, е само

отчасти вярна.

При споменаването на името Прайър всички очи се обръщат към мен. Цялото ми тяло

се разтреперва от очакване – откакто видях това видео, изпитвам нечовешка потребност

да питам и да намеря отговорите на всички натрупали се въпроси.

– Тя ви даде точно толкова информация, колкото ви беше необходима за целите на

нашите експерименти. В много случаи това означава опростяване на истината,

заобикаляне на истината и дори откровена лъжа. Сега, когато вече сте тук, няма нужда

от премълчаване на фактите.

– През цялото време всички говорите за някакви експерименти – обажда се Тобиас. –

Какви експерименти?

– Ще стигнем и до там – Дейвид поглежда към Амар. – Как ти обясниха на теб?

– Няма значение откъде ще започнеш. Не можеш да го направиш по-лесно за

разбиране. Няма как да го приемат леко – отвръща Амар и започва да чопли кожичката

около единия си нокът.

Дейвид се замисля, прочиства гърлото си и продължава:

– Преди много време правителството на Съединените щати…

– И съединените щати са? – пита Юрая.

– Държава – казва Амар. – Голяма държава. Има граници и управителен орган. В

момента се намираме в тази държава. За това ще говорим по-късно. Продължете, сър.

Дейвид притиска лявата си длан с палеца на дясната си ръка и започва да я масажира.

Очевидно е изнервен, че се налага да спира толкова често.

Заговаря пак:

– Преди няколко века правителството на тази държава подело инициатива да изгради

определени поведенчески характеристики в населението си. Според направените по

онова време изследвания, склонността на човека към насилие можела да бъде

проследена в гените му – тъй нареченият „ген на убийството“ бил първият открит, но

впоследствие изолирали и още няколко генетични предразположения. Генетично заложени