ФОР

– Тренировъчната програма ще трае поне година – продължава Макс. – Ще бъде сурова и ще изпита уменията ти в много области. И двамата знаем, че ще се справиш съвсем добре в частта със зоната на страха.

Кимвам, без да мисля. Той, изглежда, няма нищо против самоувереността ми, защото се усмихва леко.

– Няма нужда да идваш на срещата за избиране на професия този следобед – обявява Макс. – Обучението ще започне съвсем скоро. Всъщност утре сутринта.

– Чакай – казвам, когато една мисъл си пробива път през бъркотията в ума ми. – Нямам избор?

– Разбира се, че имаш избор. – Той изглежда озадачен. – Просто предположих, че някой като теб ще предпочете да се учи за лидер, вместо целодневно да обикаля оградата с пушка на рамо или да чете лекции на послушниците за добрите техники на бой. Но ако греша...

Не знам защо се колебая. Не искам да прекарам остатъка от дните си в пазене на оградата или в патрулиране из града, нито дори в крачене из тренировъчната зала. Може и да имам дарба в борбата, но това не означава, че желая да правя това по цял ден, и то всеки ден. Шансът да подобря нещата в кастата се харесва на Аскетската част от мен, която се мотае наоколо и очевидно търси вниманието ми.

Решавам, че просто не ми харесва, когато не ми се дава избор.

– Не, не грешиш. – Прочиствам си гърлото и се опитвам да звуча по-силен и непоколебим. – Искам да го направя. Благодаря ти.

– Отлично. – Макс се изправя и лениво изпуква едно от кокалчетата си, като че ли по стар навик. Ръкуваме се, въпреки че този жест все още ми е чужд, Аскетите никога не биха се докосвали така небрежно. – Ела в залата за конференции до офиса ми утре в осем сутринта. В Империята е. На десетия етаж.

Той излиза, като оставя по пътя си следи от изсъхналата пръст от обувките си. Помитам я с метлата, облегната на стената близо до вратата. Чак когато връщам стола на мястото му, осъзнавам, че ако стана лидер на Безстрашните и представител на кастата си, ще трябва отново да се изправя лице в лице с баща си. И то не само веднъж, ами постоянно, докато той най-сетне не се пенсионира.

Пръстите ми започват да се вцепеняват. Надигнах се срещу страховете си многократно по време на симулациите, но това не означава, че съм готов да го направя и в реалността.

+ + +

– Човече, изтърва! – Очите на Зийк са широко отворени от безпокойство. – Единствените места, които останаха, са за противни дейности като миене на тоалетни. Къде беше?

– Всичко е наред – казвам, докато нося таблата си към масата ни, разположена близо до вратите. Шона е там с малката си сестра Лин и приятелката ù Марлийн. В първия момент, в който ги забелязах, поисках да се обърна и да си тръгна незабавно – Марлийн е твърде жизнерадостна за мен, дори когато съм в добро настроение, но Зийк вече ме беше видял и бе твърде късно. Зад нас Юрая подтичва, за да ни догони, носейки табла, препълнена с повече храна, отколкото е възможно да побере в стомаха си. – Не съм изтървал нищо, Макс дойде да ме види по-рано.