ФОР
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Egmont Balgariya
- ISBN: 9789542713197
- Переводчик: Вида Делчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «ФОР». Краткое содержание книги:
Когато стигам до десетия етаж, не съм сигурен къде да отида, но зървам някаква тъмна глава да завива зад ъгъла пред мен. Ерик. Тръгвам след него, отчасти защото той вероятно знае къде отива, но отчасти и защото искам да съм наясно какво прави, дори и да не се е насочил към същото място, към което и аз. Но когато завивам, забелязвам Макс да стои в една конферентна зала със стъклени стени, обграден от млади Безстрашни. Най-възрастният е сигурно на около двайсет, а най-младият едва ли е по-голям от мен. Макс ме вижда през стъклото и ми прави знак да вляза. Ерик седи близо до него. Подмазвач, помислям си и сядам на другия край на масата, между момиче с пръстен на носа и момче, чиято коса е с толкова яркозелен цвят, че не мога да гледам към нея. Чувствам се обикновен в сравнение с другите – може и да съм си татуирал пламъци по време на инициацията, но не е като да съм ги изложил на показ.
– Мисля, че всички са тук, така че да започваме. – Макс затваря вратата на конферентната зала и застава пред нас. Изглежда странен в такава обикновена обстановка, като че ли е дошъл да изпочупи всичките стъкла наоколо и да създаде хаос, а не да води среща. – Вие сте тук преди всичко, защото сте показали потенциал, но и защото сте проявили ентусиазъм по отношение на кастата и на нейното бъдеще. – Не знам как съм направил това. – Нашият град се променя, сега по-бързо отпвсякога, и за да бъдем в крак с това, ние също трябва да го сторим. Трябва да станем по-силни, по-смели и по-добри, отколкото сме в момента. Сред вас са хората, които могат да ни направят такива, но ще трябва да разберем кои са те. През следващите няколко месеца ще направим комбинация от обучение и тестове на уменията, за да ви научим на това, което ще трябва да знаете, ако успеете да преминете програмата, а също и за да проверим колко бързо усвоявате.
Звучи ми като нещо, което би имало стойност не за Безстрашните, а за Ерудитите. Странно.
– Първото, което трябва да направите, е да попълните тези въпросници – казва той и аз почти се разсмивам. Има нещо нелепо в жилав и груб Безстрашен воин с купчина хартии в ръце, които нарича „въпросници“, но някои неща трябва да си бъдат обикновени, разбира се, защото така е най-ефикасно. Той пуска листовете по масата заедно с пакет химикалки. – Всичко това цели да ни кажете повече за себе си и да ни дадете отправна точка, спрямо която да измерваме напредъка ви. Така че е във ваш интерес да бъдете честни и да не се преструвате на по-добри, отколкото сте.
Чувствам се несигурен, докато гледам листа. Попълвам името си, което е първият въпрос, както и годините си – което е вторият. Третият ме пита за кастата, от която произхождам, а четвъртият – за броя на страховете ми. Петият е какви са те.
Не съм сигурен как да ги опиша. Първите два са лесни – височини и затворени пространства – но следващият? А и какво се очаква да напиша за баща си, че се боя от Маркъс Итън? Накрая пиша „загуба на контрол“ за трети страх и „физически заплахи в затворени пространства“ за четвърти, макар че знам, че това е доста далеч от истината.
Но следващите въпроси са странни, объркващи. Те са подвеждащо написани твърдения, с които трябва да се съгласявам или да отхвърлям. „Приемливо е да се краде, ако това ще помогне на някой друг“. Добре, това е лесно – съгласен съм. „Някои хора заслужават повече възнаграждение от други“ – зависи от възнаграждението. „Власт трябва да се дава само на тези, които я заслужат“. „Трудните обстоятелства създават силни хора“. „Не знаеш колко силен е човек наистина, докато не бъде подложен на изпитание“. Взирам се в останалите на масата. Някои са озадачени, но никой не изглежда като мен – обезпокоен, почти уплашен, ограждайки отговора под всеки въпрос.
Не знам какво да правя, затова ограждам „Съгласен“ навсякъде и предавам листа заедно с останалите.
+ + +
Зийк и момичето, с което е на среща – Мария, се натискат до стената в коридор, зеещ към Ямата. Виждам силуетите им оттук. Изглежда, все още се притискат един към друг, както преди пет минути, когато отидоха там, хилейки се като идиоти. Кръстосвам ръце и поглеждам обратно към Никол.
– Е – казвам.
– Е – казва и тя, накланя се напред и после отново назад на пети. – Малко е странно, а?
– Да – отговарям с облекчение. – Така е.
– Откога сте приятели със Зийк? – пита тя. – Не съм те виждала наоколо.
– От няколко седмици. Запознахме се по време на инициацията.
– О – казва тя, – ти си трансфер?