ФОР

Зийк посочва някого в другия край на столовата.

– Ей сега се връщам.

Шона го наблюдава как прекосява помещението и отива да поздрави няколко млади Безстрашни. Не изглеждат много по-възрастни от него, но не ги разпознавам от инициацията, затова трябва да са една или две години по-големи. Зийк казва нещо на групата, която в по-голямата си част се състои от момичета, и ги разсмива, ръгва едно момиче в ребрата и то изпищява. До мен Шона се намръщва, не уцелва устата си с вилицата и размазва по цялата си буза пилешкия сос. Лин изсумтява и Марлийн я изритва силно под масата.

– Е – заговаря Марлийн на висок глас, – знаеш ли кой друг ще се включи в тази лидерска програма, Фор?

– Като се замисля, не видях и Ерик днес – казва Шона. – Надявах се да е попаднал в капан и да е паднал в Бездната, но...

Напъхвам си хапка в устата и се опитвам да не мисля за това. Синята светлина кара и ръцете ми да изглеждат сини – като на труп. Не съм разговарял с Ерик, откакто го обвиних, че е косвено отговорен за смъртта на Амар – някой беше издал на лидера на Ерудитите, Джанийн Матюс, че когато е в състояние на симулация, Амар осъзнава това, и най-очевидният заподозрян бе трансферът от тяхната каста – Ерик. Но не съм решил какво ще правя следващия път, когато ми се наложи да разговарям с него. Ако пак го набия, това няма да докаже, че е предател на кастата. Ще трябва да намеря начин да свържа настоящите му занимания с Ерудитите и да съобщя на някой от лидерите на Безстрашните – вероятно на Макс, защото именно него познавам най-добре.

Зийк се връща на масата и се плъзва на мястото си.

– Фор, какво ще правиш утре вечер?

– Не знам – казвам. – Нищо?

– Вече не – заявява той. – Идваш с мен на среща.

Задавям се с картофа, който дъвча.

– Моля?

– Ъм, съжалявам, че аз трябва да ти го кажа, батко – обажда се Юрая, – но на среща се очаква от теб да идеш сам, а не да си водиш приятел.

– Очевидно е, че става въпрос за двойна среща – обяснява Зийк. – Поканих Мария, тя спомена нещо за своята приятелка Никол и аз посочих, че ти ще бъдеш заинтригуван.

– Коя Никол? – пита Лин и проточва шия, за да огледа групата момичета.

– Червенокосата – казва Зийк. – Е, в осем часа. Вътре си, дори не те питам.

– Аз не... – започвам и поглеждам към червенокосото момиче. Тя е със светла кожа, с големи очи, силно гримирани в черно, тясна блуза, разкриваща извивките на гърдите ù и... други неща, които Аскетът вътре в мен ми нарежда да не забелязвам. Но аз все пак го правя.

Никога досега не съм бил на среща, благодарение на стриктните правила за ухажване в бившата ми каста. А именно извършване заедно на общественополезен труд и може би – може би – вечеря с някой друг от семейството и помагане в чистенето след това. Никога дори не съм си и помислял дали искам да изляза на среща с някое момиче... просто защото беше невъзможно.

– Зийк, никога не съм...

Юрая се намръщва и започва да ме боде с пръст по рамото.