ФОР
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Egmont Balgariya
- ISBN: 9789542713197
- Переводчик: Вида Делчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «ФОР». Краткое содержание книги:
– Ами... – Не искам да си призная, че съм трансфер от Аскетите, защото винаги когато го правя, хората започват да ме мислят за прекалено стегнат, а и защото не искам да оставям следи към родителите си, щом мога да го избегна. Затова решавам да излъжа. – Не, просто... държах се настрана дотогава, това е.
– О! – Тя леко присвива очи. – Трябва да си бил доста добър в това.
– Един от специалитетите ми – казвам. – Откога си приятелка с Мария?
– Откакто бяхме деца. Тя можеше да се препъне, да падне и да се окаже на среща с някого – обяснява Никол. – Останалите не сме толкова талантливи.
– Да. – Поклащам глава. – Зийк трябваше малко да ме убеждава за това.
– Сериозно? – вдига вежда Никол. – Поне показа ли ти за кого става дума?
Тя посочва себе си.
– Ами да – казвам. – Не бях сигурен дали си мой тип, но си помислих, че може би...
– Не съм твоят тип. – Внезапно тя зазвучава студено. Опитвам се да върна нещата назад.
– Тоест... не мисля, че това е толкова важно. Личността е много по-важна от...
– От незадоволителния ми външен вид? – Тя вдига и двете си вежди.
– Не казах това – отвръщам ù. – Ох, наистина не ме бива в тези неща.
– Да – отговаря тя, – наистина. – Грабва малката си черна чанта и я слага подмишница. – Кажи на Мария, че ми се е наложило да си тръгна по-рано.
Тя гордо се отдръпва от парапета и изчезва по една от пътеките край Ямата. Въздъхвам и отново поглеждам към Зийк и Мария. От движенията, които успявам да видя оттук, разбирам, че изобщо не са забавили темпото. Почуквам по парапета с пръсти. След като двойната ни среща се превърна в неловка триъгълна среща, явно е настъпил моментът да си тръгна.
Забелязвам Шона да излиза от столовата и ù махвам.
– Тази вечер не си ли на голямата си среща с Езекил? – пита тя.
– Езекил – изричам лигаво. – Бях забравил, че това е цялото му име. Да, но моята среща току-що се срина с гръм и трясък.
– Браво на теб – разсмива се тя. – Колко време продължи? Десет минути?
– Пет. – Осъзнавам, че също се смея. – Очевидно съм безчувствен.
– Не! – възкликва тя с престорена изненада. – Ти? Та ти си толкова сантиментален и сладък!
– Много забавно. Къде е Лин?
– Започна спор с Хектор, това е малкият ни брат – отговаря тя. – А аз слушам това от... ами, през целия си живот. Затова излязох. Мислех да отида в тренировъчната зала за малко упражнения. Искаш ли да дойдеш?
– Да – казвам. – Да тръгваме.
Насочваме се към тренировъчната зала, но осъзнавам, че за да стигнем, трябва да минем по същия коридор, който Зийк и Мария са окупирали. Опитвам се да спра Шона, но е твърде късно – тя вижда двете притиснати едно към друго тела и очите ù се разширяват. Спира за момент и аз долавям силни звуци, които ми се ще да не съм чул. След което тя прекосява коридора толкова бързо, че трябва да тичам, за да я настигна.
– Шона...
– Тренировъчната зала – казва тя.
Когато се озоваваме там, тя моментално се захваща с боксовата круша. Никога досега не съм я виждал да я удря толкова силно.
+ + +
– Въпреки че изглежда странно, важно е за Безстрашните на високо ниво да разбират как работят няколко програми – казва Макс. – Програмата за наблюдение в контролния център е очевидна – един лидер на Безстрашните понякога ще трябва да следи неща, които се случват в кастата. Също така има и програми за симулации, които трябва да разбирате, за да оценявате послушниците. Също и програмата за проследяването на точките, за да следите търговията в кастата ни да тече гладко. Някои от тези програми са на наистина високо равнище, което означава, че ще е необходимо да успеете бързо да усвоите компютърни умения, ако все още нямате такива. Ето с какво ще се занимаваме днес.
Той прави жест към жената, която стои от лявата му страна. Разпознавам я от играта „Осмели се“. Тя е млада, с лилави кичури в късата си коса и има пиърсинг на далеч повече места, отколкото съм способен да преброя.
– Лорън ще ви обучи на основите, а после ще ви изпитаме – казва Макс. – Тя е един от инструкторите от инициацията ни, но през останалото време работи като компютърен техник в централата на Безстрашните. В нея има нещичко от Ерудитите, но ние ще си затворим очите в името на ползата. – Макс ù намига и тя се ухилва. – Започвай. Ще се върна след час.
Той излиза и Лорън плясва с ръце.
– Добре – казва тя. – Днес ще си говорим за това как работят програмите. Тези, които имат някакъв опит, могат да се чувстват свободни да не внимават. Останалите е по-добре да сте съсредоточени, защото нямам намерение да повтарям. Ученето на тази материя е като усвояването на език – не е достатъчно да запаметите думите, трябва да разберете и правилата, по които те функционират, както и защо го правят така.