Град на изгубени души

Ала Саймън нямаше телесна топлина.

Сърцето прескочи в гърдите й. Напълно будна, тя се завъртя под завивките. До нея, изтегнат

на една страна и подпрял глава на сгънатата си ръка, лежеше Джейс и я гледаше. Бледите

лъчи на луната превръщаха косата му в ореол, а очите му проблясваха в златисто. Беше

напълно облечен и все още носеше бялата тениска, с която го беше видяла в библиотеката.

Руните, изрисувани по двете му ръце, ги обгръщаха като пълзящи растения.

Клеъри рязко си пое дъх. Джейс, нейният Джейс никога не я бе гледал по този начин. Беше я

съзерцавал с желание, ала никога по този ленив, хищнически, всепоглъщащ начин, който

накара сърцето й да забие неравномерно в гърдите й.

Отвори уста — дали за да изрече името му или за да извика и сама не знаеше. Така и не успя

да открие, защото Джейс реагира толкова бързо, че не можа да проследи движението му. В

един момент лежеше до нея, а в следващия беше отгоре й, запушил устата й с ръка. Обкрачи

бедрата й и тя почувства как стройното му мускулесто тяло се притисна в нейното.

— Няма да те нараня — каза той. — Никога не бих те наранил. Но не искам да викаш.

Трябва да говоря с теб.

Клеъри го изгледа свирепо.

За нейна изненада Джейс се разсмя с онзи смях, който тя така добре познаваше, макар сега

да бе приглушен до шепот.

— Мога да чета по лицето ти, Клеъри Фрей. В мига, в който сваля ръка от устата ти, ще се

разкрещиш. Или ще използваш обучението си и ще ми счупиш китките. Хайде, обещай, че

няма да го сториш. Закълни се в Ангела.

Този път Клеъри извъртя очи.

— Добре де, имаш право — съгласи се той. — Няма как да се закълнеш със запушена уста.

Ще я махна. А ако извикаш… — Той наклони глава на една страна и кичур бледозлатиста

коса падна над очите му. — Ако извикаш, ще изчезна.

И той свали ръка. Дишайки тежко, Клеъри остана неподвижна, с натиска на тялото му върху

нейното. Знаеше, че е по-бърз от нея и че тя не може да направи никакво движение, което

Джейс да не изпревари, ала за момента той като че ли гледаше на случващото се между тях

като на игра. Приведе се още по-ниско към нея и тя си даде сметка, че потничето й се беше

вдигнало — усещаше мускулите на гладкия му корав корем върху голата си кожа. Лицето й

пламна.

Ала въпреки пламналите си бузи, Клеъри имаше чувството, че по вените й потекоха остри

късчета лед.

— Какво правиш тук?

Той се поотдръпна с леко разочарован вид.

— Това не е точно отговорът на въпроса ми. А и очаквах възторжени възклицания, като

алелуя или нещо такова. Така де, не всеки, ден гаджето ти се връща от мъртвите.

— Вече знаех, че не си мъртъв — каза Клеъри с изтръпнали устни. — Видях те в

библиотеката. С….

— Полковник Мастърд?*

* Герой от „Улика” — популярна игра на дъска. Тъй като целта е да се разкрие кой, как и в

коя стая е убил един от „участниците”, местонахождението на всеки от героите е от голямо