Град на изгубени души

каза преди малко — че когато избяга от къщи, си искала да знаеш, че някой те търси. — Той

си пое дълбоко дъх. — Аз те търсех. Никога не се отказах.

Мая срещна погледа на лешниковите му очи. Той не помръдваше, ала кокалчетата на

пръстите му, стиснали коленете му с всичка сила, бяха побелели. Мая се приведе напред,

достатъчно близо, за да види едва наболата брада по линията на челюстта му и да долови

уханието му — миризма на вълк, паста за зъби и момче. Тя сложи ръце върху неговите.

— И ме намери.

Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Почувства дъха му върху устните си, преди той

да я целуне, и се притисна в него, затворила очи. Устните му бяха точно толкова меки,

колкото ги помнеше, и нежният им допир я накара да потръпне. Вдигна ръце, за да ги обвие

около врата му, да прокара пръсти през тъмните му къдрици, да докосне лекичко голата

кожа в основата на тила му и ръбчето на износената яка на ризата му.

Джордан я придърпа още по-близо до себе си. Той също трепереше. Мая усети горещината,

която се излъчваше от силното му тяло, когато ръцете му се плъзнаха по гърба й.

— Мая — прошепна, без да откъсва устни от нейните, докато повдигаше ръба на пуловера й;

сега пръстите му почиваха на голия й кръст. — Обичам те. Никога не съм преставал да те

обичам.

Ти ми принадлежиш, винаги ще ми принадлежиш.

С разтуптяно сърце, Мая се отскубна от него и дръпна пуловера си надолу.

— Джордан… спри.

Той я погледна замаяно и притеснено.

— Съжалявам. Не ти ли хареса? Не съм целувал друга освен теб, не и откакто… — той не

довърши.

Мая поклати глава.

— Не, просто… не мога.

— Добре. — Изглеждаше толкова уязвим, както си седеше върху стената, с лице, по което се

четеше смущение. — Не е нужно да правим каквото и да било…

Мая се мъчеше да открие подходящите думи.

— Просто е твърде много.

— Беше само една целувка.

— Каза, че ме обичаш. — Гласът й трепереше. — Предложи ми спестяванията си. Не мога да

го приема.

— Кое? — В гласа на Джордан звъннаха огорчени нотки. — Парите или любовта ми?

— Нито едното, нито другото. Просто не мога, ясно? Не и с теб, не и точно сега. — Мая

отстъпи назад. Той се взираше в нея с полуотворени устни. — Моля те, не тръгвай след мен.

С тези думи тя се обърна и забързано се отдалечи по пътя, по който бяха дошли.