Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
— Не обичам да ме заплашват.
— Тогава ми дай онова, което искам.
Тя се изправи и прокара ръце по костюма си, изглаждайки гънките му.
— Ела и си го вземи, ловецо на сенки.
Изведнъж всичкият гняв, страх и отчаяние на последните седмици изригна от Алек. Той се
хвърли към Камила в същия миг, в който тя тръгна към него, оголвайки вампирските си
зъби.
Алек едва успя да извади серафимската си кама, преди тя да го нападне. Не за първи път се
биеше с вампир; силата и бързината им бяха изумителни. Беше като да се изправиш срещу
торнадо. Той се метна на една страна, претърколи се и изрита една паднала стълба към нея;
това я забави достатъчно, за да може той да вдигне оръжието си и да прошепне:
— Нуриел.
Светлината на камата лумна като звезда и Камила се поколеба… а после отново се нахвърли
върху него. Дългите й нокти се забиха в бузата му и се спуснаха чак до рамото му. Алек
усети топлата влага на кръвта си. Завъртайки се, той замахна към нея, но тя се отдръпна
само толкова, колкото той да не я достигне, като се смееше и го дразнеше.
Алек се втурна към стълбите, отвеждащи до перона. Камила се спусна след него; той
отскочи настрани, завъртя се и като се оттласна от стената, се метна към нея тъкмо когато
тя стори същото. Сблъскаха се във въздуха: тя — като крещеше пронизително и се опитваше
да впие нокти в него, той — стиснал ръката й с всичка сила, дори когато се строполиха на
пода с такава сила, че Алек едва не остана без дъх. Ключът към спечелването на схватката бе
да я задържи на земята и той мислено благодари на Джейс, задето го бе накарал да
упражнява премятания отново и отново, докато не се научи да използва почти всяка
повърхност, за да се задържи във въздуха поне миг— два.
Докато се търкаляха по пода, той замахваше с камата си, ала Камила отклоняваше ударите
му с лекота и с такава бързина, че движенията й се сливаха в едно. Изрита го с високите си
токчета и върховете им се забиха в краката му. Алек сгърчи лице и изруга, на което тя
отвърна с впечатляващ порой от вулгарности, които включваха сексуалния му живот с
Магнус, нейния сексуален живот с Магнус и навярно още куп неща, ако не бяха стигнали до
средата на стаята, където таванският прозорец бе образувал кръг от светлина на пода.
Сграбчвайки китката й, Алек изтика ръката й под слънчевите лъчи.
Тя изпищя и по кожата й се надигнаха огромни бели мехури. Алек буквално усети
горещината, излъчваща се от бълбукащата й ръка. Преплел пръсти в нейните, той рязко я
дръпна обратно в сенките. Камила изръмжа и оголи зъби насреща му. Той заби лакът в
лицето й, разцепвайки устната й. Вампирска кръв — искрящочервена, по-светла от тази на
хората — се стече от ъгълчето на устата й.
— Това стига ли ти? Или искаш още? — грубо каза той и отново задърпа ръката й към
светлината; тя бе започнала да се оправя — червената кожа, покрита с мехури, вече
порозовяваше.
— Не! — ахна Камила, закашля се и затрепери; конвулсии разтърсиха цялото й тяло. След
миг Алек си даде сметка, че тя се смее — смееше му се през кръвта. — От това наистина се
почувствах жива, малки нефилиме. Такава хубава схватка — не знам как да ти се
отблагодаря.
— Като отговориш на въпроса ми — запъхтяно каза Алек. — Или ще те превърна в пепел.
Писна ми от игричките ти.
Устните на Камила се разтегнаха в усмивка. Раните й вече бяха зараснали, макар че лицето й
все още бе изцапано с кръв.
— Няма как да станеш безсмъртен. Не и без помощта на черна магия или ако бъдеш
превърнат във вампир, а ти вече отхвърли и двете възможности.
— Но ти каза… каза, че има и друг начин да бъдем заедно…
— О, така е. — Очите й затанцуваха. — Може и да няма как да си спечелиш безсмъртие,
малки нефилиме, поне не по начин, който да намираш за приемлив. Ала можеш да отнемеш
безсмъртието на Магнус.
Клеъри седеше в стаята си у Люк, с молив в ръка и лист хартия, разстлан на бюрото пред
нея. Слънцето бе залязло и чертожната лампа хвърляше светлина върху руната, която Клеъри
рисуваше.
Беше я осенила, докато се прибираше вкъщи със скоростния влак, взирайки се невиждащо
през прозореца. Не беше нещо, което вече съществуваше, така че когато слезе от влака,
Клеъри се втурна към къщи, докато образът все още беше свеж в главата й, и като отбягна
въпросите на майка си, се затвори в стаята и взе молива…
На вратата се почука и тя побърза да мушне хартията, върху която чертаеше, под един бял