Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— А колко са кашоните?
— Стотина — отвърнах, след като плъзнах поглед по палетите.
Родригес извади от отворения кашон дълъг бял чувал за трупове.
— Кой има нужда от десет хиляди чувала за трупове? — озадачено промърмори той.
— Не знам.
— Мислиш ли, че това има нещо общо с историята на Рита?
— Нямам такова усещане. Тя каза, че е тръгнала по следите на дребни доставчици.
— Е, вече може да забрави, че са дребни — мрачно въздъхна Родригес. — Все пак имаме работа с двойно убийство. — Пъхна плика в кашона и добави: — А това ми напомня, че е крайно време да изчезваш от тук.
— Не ме ли искаш около себе си?
— Да си гръмнал някой от тези двамата?
Поклатих глава.
— В такъв случай изчезвай.
— Хлапакът с мънистата го гръмнаха два пъти с моя пистолет.
— Мамка му! Къде е?
— Горе.
— Вземи го със себе си и го хвърли някъде.
— Ами отпечатъците ми и кръвта ми по пода?
— Няма проблем.
— Защо имам чувството, че тук няма да се проведе бог знае какво разследване?
— Защото тук е Уест Сайд и става въпрос за бандити — отвърна Родригес. — Все ще измислим нещо.
— Защо просто не приберете Маркъс?
— Защото става въпрос за повече от двайсет кила полицейска дрога и ми се ще да мисля, че операцията под прикритие все още има някакви шансове.
Измъкнах още една торба за трупове. Беше изработена от дебела пластмаса, с черен цип по цялата дължина.
— Какви са шансовете да запазим тези неща в тайна?
— Чувалите ли?
— Ще можеш ли да ги задържиш далеч от пресата поне за ден-два?
Родригес се замисли, после сви рамене.
— Едва ли на някой ще му пука. Какво си намислил?
— Не знам. Просто ми се струва странно. Засега не казвай и на Рита. Става ли?
— В това много ме бива — кимна приятелят ми.
Не обърнах внимание на мрачната нотка в гласа му.
— Благодаря ти, Винс. Искам да проверя едно-две неща, а после лично ще я информирам.
— Хубаво. А сега изчезвай. И не забравяй пистолета.
Изкачих се обратно по стълбите. Мъртъвците си бяха там, вероятно подготвяйки се за вечността. Излязох през вратата, от която бях дошъл. Колата ми беше единствената на улицата.
20
Седях на някаква носилка с колелца и оглеждах спешното отделение на общинската болница „Кук“. Според Тереза Джаксън нощта била напълно нормална по отношение на „Клуб ножове и пищови“ — нейната формулировка за няколко огнестрелни рани и пробождания с хладно оръжие, три опита за изнасилване и един опит за вкарване на пистолет в отделението от страна на двама бандити, които искали да довършат някакъв свой конкурент, прострелян малко по-рано.
Издрънчаха халки и сестра Джаксън дръпна тъмнозелената завеса пред мен.
— Радвате се на гледката, а? — подхвърли тя.
— Как издържате на всичко това?
— Върша го вече дванайсет години.
— Но защо?
— Честно ли да ви отговоря? Родена съм на километър от тук и винаги съм била на мнение, че това е хубава работа. Още повече, че става въпрос за един от най-добрите травматологични центрове в цялата страна.
— Искате да кажете най-натовареният…
— Наистина прилича на цех за наденици, но това е положението. Само най-добрите се справят.
Подаде ми шишенце с таблетки и окачи рентгенова снимка на осветената рамка до себе си.
— Откъде познавате Родригес? — попитах.
— Той не ви ли каза?
Поклатих глава.
— Браво на него. Виждате ли това? — Пръстът й докосна едно от ребрата ми на снимката.
Не видях нищо, но кимнах.
— Счупено ли е?
— Миниатюрна пукнатина. Помолих един от докторите да го потвърди.
— Вярвам ви. След дванайсет години тук няма как да не ви вярвам.
— Добре. А ще ми кажете ли кой ви простреля?
— И това ли разбрахте?
— Огнестрелната рана няма как да се скрие — отвърна Тереза и ръката й описа кръг наоколо. — Някой да се е появявал тук?
Поклатих глава.
— Добре. — Тя свали рентгеновата снимка и ми я подаде. — Малък сувенир. Гледайте да не падне лепенката и пийте хапчетата.
— Докога?
— Докато раната зарасне.
— Или докато спре болката при всяко вдишване и издишване?
— Пийте си хапчетата. След като започнат да действат, спокойно ще можете да се движите.